— Притеснявам се от това с устата.
— Добре, ще го отбележа.
Тя ме поглежда сякаш е разкрила загадката на сфинкса.
— Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?
— Да. Това е една от причините.
— Затова ли ми върза ръцете?
— Да.
— И не искаш да говориш за това?
— Не искам.
„Няма да говоря по този въпрос с теб, Ана. Просто се откажи“.
— Искаш ли шампанско? — питам. — Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката. — Доливам чашата ѝ и тя отпива, ококорена и нетърпелива. — Какво е отношението ти към болката?
Тя мълчи.
Потискам усмивката си.
— И пак си си захапала устната. — За щастие тя престава, но ето че се замисля и забожда поглед в ръцете си.
— Наказвали ли са те физически като дете? — питам тихо.
— Не.
— Значи изобщо не можеш да прецениш?
— Не мога.
— Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение. — „Можеш да ми вярваш, Ана. Моля те“.
— Трябва ли да ги правиш тези неща?
— Да.
— Защо?
„Не ти трябва да знаеш“.
— Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.
Чета списъка.
Пляскане
Пляскане с кожена палка
Пляскане с камшик
Пляскане с бастун
Хапане
Щипки за зърна
Генитални щипки
Лед
Горещ восък
Други видове/методи
— Нали каза без генитални щипки. Добре. Пляскането с бастун боли най-много.
Ана пребледнява.
— Можем да работим по тези методи — заявявам бързо.
— Или да не ги използваме изобщо — засича ме тя.
— Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.
— Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много.
— Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.
Тя ме гледа несигурно, затова се навеждам и я целувам.
— Ето, само дето се притесняваше.
Тя свива рамене, все още се колебае.
— Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.
— В леглото? — възкликва тя и цветът се връща в бузите ѝ.
— Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.
Тя се свива до мен и си поема дълбоко дъх, стиска бедра.
— Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.
— Нещо болезнено?
— Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?
— Не.
— Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече… — Млъквам.
„Мама му стара, застанал съм на ръба на пропаст.
Добре, Грей, сигурен ли си?
Трябва да пробвам. Не искам да я изгубя преди да сме започнали.
Скачай“.
Хващам ръката ѝ.
— Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.
Тя ме гледа с отворена уста.
— Имам едно условие.
— Какво условие? — пита тя и сдържа дъх.
— Да приемеш моя подарък за завършването ти.
— О! — Тя се ококорва, без да крие колебанието си.
— Ела. — Дръпвам я да стане, свалям си коженото сако и я загръщам в него. Поемам си дълбоко дъх, отварям входната врата и ѝ показвам аудито до тротоара. — За теб е. Честито дипломиране, Ана. Прегръщам я през раменете и я целувам по косата.
Тя гледа слисано автомобила.
Повеждам я надолу по стълбите, а тя ме следва сякаш в транс.
— Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата.
Тя не откъсва поглед от колата и не казва нищо.
— Споменах на баща ти. И той се съгласи.
Е, малко преувеличавам.
Тя отваря ужасено уста, обръща се и ме поглежда.
— Казал… си… на… Рей? Как… можа? — Вбесена е, наистина вбесена.
— Това е подарък, Анастейжа. Толкова трудно ли е да кажеш едно благодаря?
— Но тя е много скъпа.
— Не, не е скъпа. За мен това е спокойствие. Купил съм си спокойствието.
„Хайде, Ана. Искаш повече. Това е цената“.
Раменете ѝ увисват и тя се обръща примирено към мен. Поне така ми се струва. Розовината от шампанското вече я няма и тя отново е пребледняла.