— Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!
Изправям се неочаквано, така че сме лице до лице и тя като че ли се стряска.
— Ето така — шепна и я прегръщам, повдигам я. С другата ръка хващам члена си и я отпускам бавно върху него.
Дъхът ми изскача, когато тя затваря очи и удоволствието започва да жужи в гърлото ѝ.
— Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия.
С нея е толкова невероятно хубаво!
Прегръщам я, оставям я да свикне с мен. Точно така. Вътре в нея.
— Така е по-дълбоко. — Гласът ми е дрезгав, докато изтласквам нагоре таза си, за да вляза по-дълбоко.
Тя отмята глава и стене.
— Пак — прошепва. Отваря очи и те блестят до моите. Разпътна. Изпълнена с желание. Кефя се, защото тя се кефи. Правя каквото ми се каже и тя стене отново, отмята глава назад, косата ѝ се разстила по раменете. Бавно я отпускам на леглото и се наслаждавам на представлението.
— Ти си на ред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. — Подавам ѝ ги и тя ги сграбчва, задържа се върху мен. Бавно се изтласква нагоре, след това се отпуска върху мен.
Дъхът ми излиза на къси глътки, докато се опитвам да се владея. Тя се надига отново и този път аз повдигам бедра, за да я посрещна, когато се спуска върху мен.
Какво удоволствие!
Затварям очи и се наслаждавам на всеки сантиметър от нея. Двамата откриваме ритъма си, докато тя ме язди. Отново и отново и отново. Изглежда великолепно: гърдите ѝ подскачат, косата ѝ се люшка, устата ѝ се отпуска, докато тя поема всеки тласък на удоволствие.
Очите ѝ срещат моите, пълни с плътско желание и почуда. Господи, колко е красива!
Изкрещява и тялото ѝ поема ръководната роля. Почти накрая е, затова стискам здраво ръцете ѝ и тя свършва. Сграбчвам бедрата ѝ, държа я, докато тя крещи заедно с оргазма. След това стискам бедрата ѝ по-силно и се отпускам в забрава, докато свършвам вътре в нея.
Тя се стоварва върху гърдите ми и аз лежа задъхан под нея.
Чукането с нея е върховно!
Оставаме да лежим заедно за минутка и тежестта ѝ ме успокоява. Тя се размърдва и заравя нос в тениската, след това прокарва ръце по горната част на гърдите ми.
Тъмнината се надига, бърза, натрапчива, нахлува в гърдите ми, качва се към гърлото, заплашва да изскочи и да ме задуши.
„Не, не ме докосвай!“
Сграбчвам ръката ѝ и повдигам кокалчетата ѝ към устата си, превъртам се върху нея, за да не може да ме докосва.
— Не го прави — моля и я целувам, за да прогоня страха.
— Защо не обичаш да те докосват?
— Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан“ беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.
След години терапия това е единственото, което знам със сигурност.
Тя се ококорва, жадна е за още информация. Не е нужно да знае всички гадости.
— Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай. — Нежно отърквам нос в нейния и се отдръпвам, сядам и свалям презерватива, пускам го до леглото. — Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?
За момент ми се струва разсеяна, след това накланя глава на една страна и се усмихва.
— Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията.
— Госпожице Стийл, вие не сте поредната красавица в леглото ми. Вие изпитахте шест оргазма и всеки от тях се дължи на моята ловка намеса. — Защо ли този факт ме радва толкова много?
Очите ѝ се вдигат към тавана, а по лицето ѝ пробягва виновно изражение.
Какво значи пък това?
— Имаш ли да споделиш нещо с мен? — питам.
Тя се колебае.
— Сънувах странен сън. Призори.
— Така ли?
— Получих оргазъм насън. — Тя покрива лицето си с ръка, крие се от мен, смутена е. Не мога да повярвам, че съм чул това признание, но също така съм възбуден и очарован.
Чувствено създание.
Тя наднича над ръката си. Да не би да очаква да се ядосам?
— Насън? — уточнявам аз.
— Да. От това се събудих.
— Сигурен съм, че е било така. — Очарован съм. — Какво сънува?
— Теб — признава тя с изтънял гласец.
Мен ли?
— Какво правех?
Тя отново се скрива под ръката си.
— Попитах те нещо, Анастейжа. Какво правех? И няма да питам повече. — Защо е толкова смутена? Това, че ме е сънувала, е… прекрасно.