Тогава настъпва краят.
„Направи правилния избор, Ана“.
Тя мълчи. Преценява.
— Чакам — прошепвам. — А не съм много търпелив, честно.
Тя си поема дълбоко дъх, разплита крака и се примъква към мен. Едва успявам да прикрия облекчението си.
— Добро момиче. Сега стани.
Тя изпълнява и аз ѝ подавам ръка. Тя поставя презерватива в дланта ми, аз стискам ръката ѝ и я дръпвам рязко на лявото си коляно, така че главата, раменете и гърдите ѝ са на леглото. Прехвърлям десния си крак върху нейните и я задържам на място. Исках да го направя още откакто ме попита дали съм гей.
— Хвани главата си с две ръце — заповядвам и тя се подчинява на мига. — Защо правя това, Анастейжа?
— Защото си завъртях очите — прошепва тя, обзета от ужас.
— Мислиш ли, че това е възпитано?
— Не.
— Ще го направиш ли пак?
— Не.
— Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?
Ще се насладя зверски на този момент. Поредното нещо, което се случва за пръв път.
Много внимателно — с огромна наслада — смъквам анцуга ѝ. Красивият ѝ задник е гол и готов за мен. Когато отпускам ръка върху дупето ѝ, тя напряга всичките си мускули… и чака. Кожата ѝ е мека и аз прокарвам длан по бузите, погалвам ги. Тя има невероятен, страхотен задник. Сега ще го загрея, ще стане розов… като шампанското.
Вдигам ръка и я плясвам силно, точно над бедрата.
Тя ахва и се опитва да се надигне, но аз я държа с другата си ръка, притиснал съм кръста ѝ и галя нежно удареното място.
Тя се укротява.
Диша тежко.
Чака.
Да, ще го направя отново.
Удрям я веднъж, два пъти, три пъти.
Тя се мръщи от болка, очите ѝ са плътно стиснати. Не ме моли да спра, въпреки че започва да се гърчи.
— Не мърдай или ще те пляскам още — предупреждавам я.
Галя нежната кожа и започвам отново, редувам лявата и дясната буза, после по средата.
Тя извиква. Само че не помръдва ръце и не ме моли да спра.
— Само загрявам. — Гласът ми е станал дрезгав. Шляпам я отново, ръката ми се отпечатва върху кожата ѝ. Задникът ѝ порозовява приятно. Изглежда великолепно.
Плясвам я още веднъж.
Тя извиква отново.
— Няма кой да те чуе, бебчо, само аз съм тук.
Удрям я отново и отново — в същия ред — лява, дясна буза и в средата — и тя вика всеки път. Когато стигам до осемнайсет, спирам. Задъхан съм, дланта ми гори, надървен съм.
— Толкова стига — изръмжавам и се опитвам да си поема дъх. — Много добре, Анастейжа. Сега ще те чукам.
Галя розовото дупе нежно, описвам кръгчета, минавам надолу. Мокра е.
Членът ми щръква още повече.
Пъхвам два пръста във вагината ѝ.
— Усещаш ли? Разбираш ли сега колко силно тялото ти желае това? Толкова си мокра. Само за мен. Всичко това е само за мен. — Пъхвам и вадя пръсти, а тя стене, тялото ѝ се свива около пръстите ми с всеки тласък и дишането ѝ става по-накъсано.
Вадя пръстите.
Желая я. Веднага.
— Следващия път ще те накарам да броиш. Къде се дяна този презерватив?
Грабвам го от мястото му до главата ѝ и я настанявам внимателно в скута си, после на леглото, обърната по корем. Смъквам ципа и без дори да сваля дънките, отварям бързо пакетчето, слагам си презерватива бързо, с опитна ръка. Повдигам бедрата ѝ, докато коленичи, и дупето ѝ, в цялата му порозовяла прелест, се вирва във въздуха точно пред мен.
— Сега влизам. Можеш да свършиш — ръмжа, галя я отзад и сграбчвам члена си. Един бърз тласък и съм вътре в нея.
Тя стене и аз започвам. Вътре. Вън. Вътре. Вън. Блъскам силно и наблюдавам как членът ми изчезва в розовия задник.
Тя е отворила широко уста, ръмжи и стене при всеки тласък, виковете ѝ стават все по-силни.
Хайде, Ана!
Тя се свива около мен и изкрещява, когато свършва. Крещи с пълно гърло.
— О, Ана. — Свършвам и аз и губя представа за времето.
Тръшвам се до нея, привличам я върху себе си, прегръщам я и зашепвам в косата ѝ:
— Добре дошла в моя свят, бебчо!
Тежестта ѝ ме държи на място, тя не се опитва да докосне гърдите ми. Очите ѝ са затворени, дишането ѝ се нормализира. Галя я по косата. Мека е, гъста, махагонова, блести на светлината на нощната лампа. Мирише на Ана, на ябълки и секс. Зашеметяващо.
— Много добре, бебчо.
Тя не плаче. Направи точно каквото я помолих. Прие всяко предизвикателство, което подготвих за нея; наистина е забележително. Докосвам тънката презрамка на евтината памучна камизола.
— Така ли спиш?
— Да — признава тя сънено.
— Трябва да си в коприна и сатен, мое красиво момиче. Ще те заведа на пазар.
— Харесва ми да спя така — инати се тя.