Естествено.
Целувам я по косата.
— Ще видим.
Затварям очи и се наслаждавам на тихия момент, стопля ме странно задоволство, изпълва ме целия.
Така вече е добре. Наистина добре.
— Трябва да тръгвам — прошепвам и я целувам по челото. — Искам обаче да знам дали си добре.
— Добре съм — прошепва тя. Очевидно не иска да каже нищо повече.
Внимателно се измъквам изпод нея и ставам.
— Къде е банята? — питам, свалям използвания презерватив и вдигам ципа на дънките.
— Вляво по коридора.
В банята изхвърлям презервативите в кошчето и забелязвам на полицата бебешко олио.
Тъкмо това ми трябва.
Когато се връщам, тя е облечена и избягва погледа ми. Защо изведнъж стана толкова срамежлива?
— Намерих бебешко олио. Дай да ти намажа дупето.
— Не, няма нужда. Ще се оправя — заявява тя и отново забожда поглед в пръстите си, не иска да ме погледне.
— Анастейжа — предупреждавам я аз.
„Моля те, просто направи онова, което ти казвам“.
Сядам зад нея и смъквам анцуга. Изстисквам малко бебешко олио в ръката си и внимателно го втривам в нашляпаното ѝ дупе.
Тя слага ръце на кръста си, готова да се инати, но въпреки това мълчи.
— Обичам да докосвам кожата ти — признавам. — Готово — Дръпвам анцуга. — Сега си тръгвам.
— Ще те изпратя — шепне тя и отстъпва. Стискам ръката ѝ и я пускам с нежелание, когато сме на вратата. Част от мен не иска да си тръгва.
— Не трябва ли да се обадиш на Тейлър? — пита тя, впила поглед в ципа на коженото ми сако.
— Тейлър е тук от девет.
Големите ѝ очи надничат изпод дългите тъмни мигли.
— Не се разплака, нали? — питам тихо.
„И ми позволи да те напляскам. Невероятна си“.
Притискам я до себе си и я целувам, изливам цялата си благодарност в целувката, след това я притискам отново.
— Неделя… — прошепвам до устните ѝ. Пускам я изведнъж, преди да се изкуша да я помоля да остана, и се отправям към мястото, където Тейлър чака в джипа. Щом се качвам, се обръщам, но нея вече я няма. Сигурно е уморена… също като мен.
Приятно уморена.
Това са най-приятните преговори, които съм водил.
По дяволите, тази жена ми сервира само неочаквани неща! Затварям очи, представям си я как ме язди, главата ѝ отметната назад в екстаз. Ана не прави нищо половинчато. Тя се отдава. А като си помисля, че прави секс за пръв път преди седмица.
С мен. И с никой друг.
Ухилвам се, докато гледам през прозореца, но виждам единствено призрачното си лице на стъклото. Затова затварям очи и си позволявам да помечтая.
Ще е забавно да я обуча.
Тейлър ме събужда от дрямката.
— Стигнахме, господин Грей.
— Благодаря — измърморвам. — Имам среща на сутринта.
— В хотела ли?
— Да. Видеоконференция. Няма да ходим никъде с колата, но искам да тръгнем преди обяд.
— По кое време да събера багажа?
— Десет и половина.
— Добре, господине. Блакберито, което поискахте, ще бъде доставено на госпожица Стийл утре.
— Добре. Сетих се нещо. Би ли взел утре старата костенурка? Отърви се от нея. Не искам да я кара.
— Разбира се. Имам приятел, който реставрира стари автомобили. Може да прояви интерес. Ще се заема. Има ли нещо друго?
— Не, благодаря. Лека нощ.
— Лека нощ.
Оставям Тейлър да паркира джипа и тръгвам към апартамента.
Отварям бутилка газирана вода от хладилника, сядам на бюрото и включвам лаптопа.
Няма спешни имейли.
Истинската ми цел е да пожелая лека нощ на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Теб
Дата: 26 май 2011, 23:14
До: Анастейжа Стийл
Уважаема госпожице Стийл,
С една дума, Вие сте прелестна. Най-красивата, интелигентна, остроумна и смела жена, която съм срещал. Вземи болкоуспокояващо.
Това не е молба. И вече не карай оная бракма.
Ще разбера, ако го направиш.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Сигурно вече спи, но аз оставям лаптопа отворен, за всеки случай, и проверявам имейлите. Отговорът ѝ пристига няколко минути по-късно.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Ласкателства
Дата: 26 май 2011, 23:20
До: Крисчън Грей