Първият епизод след обед беше голямата любовна сцена. Започваше със Стив, който й смъква якето, постила го на земята и я събаря върху него. Тя трябваше да се бие и бори с него, а накрая да се предаде.
— Слушай — обясняваше й Уди — когато сте на земята, искам той да ти смъкне горнището. Тогава искам ти да лежиш съвсем неподвижно и да го гледаш с тези твои очи.
— До къде да го смъкне? — попита Сънди подозрително.
— Изцяло, скъпа. Камерата няма да види нищо, Стив ще те прикрива.
— В такъв случай моето горнище няма нужда да бъде смъквано изцяло.
Уди се засмя:
— Не си търся безплатно шоу, но горнището ти ще трябва да се смъкне. Когато казвам, че камерата няма да види нищо, искам да кажа, че няма да се навираме и да снимаме гърдите ти в едър план. Но съвсем очевидно е, че не можеш да оставиш каквото и да е от горнището си; ще изглежда странно. Той трябва да го изхвърли. След това ти ще бъдеш прегърната с него, така че всичко, което ще се вижда, ще са ръце и хълбок — само кожа.
— Уди, в договора ми има клауза, която казва, че няма да има голи сцени. Не знаеш ли?
— Не, не знаех — озъби се той. — За Бога, караш ме да се чувствам като извратен ученик, който се опитва да зърне циците на дама. Аз съм режисьор и надявам се, добър, и в тези дни на реализъм ще изглеждаш страшно глупаво вкопчена в горнището си, за да запазиш твоята старомодна скромност.
Тонът му се смени и стана убеждаващ и мек:
— Повярвай ми, скъпа. Знам какво трябва да се направи, за да изглежда както трябва.
Тя въздъхна.
— Не разбирам разликата, все едно е дали ще бъда с горнище или без него.
— Ето, виждаш ли — гласът му беше триумфален. — Ти не разбираш разликата, но аз я разбирам. Така че моля те, повярвай ми, аз съм прав.
— Имах страхотни неприятности с Еб Стейн в…
— Аз не съм Еб Стейн. Ще изпратим вкъщи всички, които не са необходими. Така о’кей ли е, скъпа, о’кей ли е?
Тя въздъхна.
— Ако мислиш, че наистина е необходимо.
— Наистина мисля така.
Тя искаше Кери да е тук. Защо беше така обсебена от мисълта за голотата? Защо не намери сили да отстоява решението си? Дали защото харесваше и вярваше на Уди? Или подсъзнателно усещаше, че сцената ще бъде по-реалистична така, както я искаше той?
Стив се върна с хеликоптера си, Енчилада вървеше нацупено до него.
Уди се отърваваше от тези членове на екипа, присъствието на които не беше абсолютно наложително.
Мариса влезе в караваната на Сънди и й предложи пакетче дъвка.
— Повярвай ми — каза тя. — Аз щях да съм първата, която ще изпищи, ако така не е най-добре за сцената. Да не мислиш, че искам приятелят ми да си пълни очите с това, което съм сигурна, че е прекрасен чифт цици?
Първо те изрепетираха сцената.
Стив я сграбчи изотзад, смъкна якето от раменете й и я смъкна на земята, като държеше здраво ръцете покрай тялото й. След това я целуна.
— Движенията са чудесни — каза Уди, когато стигнаха до този момент.
— Да! — съгласи се Стив.
Той лежеше върху Сънди и тя усещаше слабото му стегнато тяло. Тя потръпна, въпреки усилията си. Устните му бяха настойчиви и търсещи.
— Сега — каза Уди — искам да продължиш да я държиш с едната ръка, а с другата да й смъкнеш горнището. Ще го направим отначало и ще снимаме.
Стив й се усмихна, докато ставаше:
— Само един път, а?
Тя се усмихна в отговор:
— Ще се опитам.
Чувстваше се въодушевена и възбудена, въпреки всичко. Знаеше, че Стив ще бъде впечатлен от тялото й. Спря да обръща внимание на екипа, на Уди, на всички и се потопи в ролята.
Сцената започна гладко, но след това Стив изфъфли една реплика и Уди извика:
— Стоп.
След това започнаха отново, малкото мексиканче с клапата каза на разчленения си английски:
— „Кеш“, сцена 31. Втори дубъл.
Всичко тръгна добре. Стив започна да я целува и смъкна горнището й. „Мама мия!“ измърмори той почти беззвучно, когато бегло я зърна и след това плътно я прегърна.
Ризата му беше разтворена и тя чувстваше тънък слой пот между тях. Ноктите й се забиваха в гърба му.
— Стоп — извика Уди. — Стоп — повтори той, след като те не мръднаха за да се разделят.
Стив бавно се отдели от нея. Тя дишаше тежко и го гледаше втренчено.
— Мисля, че току-що си загубих застраховката — каза той.
25.
„Въртележката“ вървеше добре. Новият сценарий облагодетелстваше Чарли, което му харесваше.
Той изцяло се отдаде на тази роля, като се наслаждаваше. Знаеше, че играе добре — всекидневниците му го казваха, както и начинът, по който екипът се смееше на някои сцени. Беше прословуто трудно да накараш екипа да реагира по някакъв начин. Те бяха тук, за да си вършат работата и нищо не ги вълнуваше. Но Чарли ги пречупи.