Отначало Чарли не можеше да повярва, че Лорна може да го зареже за „едно нищо“, заради „един никой“. Този мъж даже не изглеждаше добре.
Но Лорна като че ли не се интересуваше от това.
— Продължавай и се разведи с мен — беше всичко, което каза тя — за мен ще бъде удоволствие.
Той беше оставен с децата, бавачката, шофьора и огромната мансарда.
Той просто не можеше да повярва. Беше скъсал с Мишел. Искаше лорна. Тя беше неговата съпруга. Не можеше ли да разбере това? Беше готов да й прости за каскадьора. Може би и тя щеше да му прости? Само заради децата тя трябваше да е готова да пробва отново.
Но тя не искаше и да чуе.
Тя се пренесе при приятеля си и скоро след това нейният адвокат поиска децата. Съгласно закона тя ги получи, но и Чарли имаше достъп до тях.
Той продаде мансардата и се пренесе в хотелски апартамент. Прекарваше вечерите сам, понякога просто гледаше с отсъстващ поглед стената, понякога се напиваше здраво.
Имаше много момичета. Една нощ щеше да е стриптийзьорка, на следващата щеше да е някоя женена, мъжът на която точно сега не беше в града.
И всички те го мамеха. Една по една те се опитваха да го използват по един или друг начин.
Той разказваше на всички историята си: колко е нещастен, как жена му го е изоставила заради друг мъж, как животът и успехът имат смисъл само ако са споделени.
Жените, които виждаше повече от един път, очакваха да им направи предложение. Той намекваше за това през цялото време. Всяка от тях си мислеше, че е единствената жена, която той желае. Но той се отнасяше зле с тях, караше ги да го чакат, никога не се обаждаше тогава, когато беше обещал, обаждаше се тогава, когато му дойдеше кеф, понякога в два часа сутринта. Той чувстваше, че по някакъв начин така си отмъщава на Лорна. Всяка нощ с различна жена. Но нито една от тях не значеше нищо.
Беше настъпила голяма промяна от деня, в който той тръгна след Лорна. Тогава той беше преследвачът, а тя му беше направила живота черен.
Те се бяха срещнали на едно парти в Манчестър. Той си спомняше първото си впечатление от нея толкова ясно, защото тя беше различна от другите момичета, които срещаше. Косата й беше светлоруса, силно стегната назад на кок, носеше огромни очила, които правеха лицето й странно малко и трогателно. Нямаше грим и беше малко нисичка. По никой начин не беше някоя фрапантна красавица, но за Чарли беше хубава.
След една година те бяха женени и прекараха първата си брачна нощ в най-добрия хотел в Манчестър, една екстравагантност, която едва можеха да си позволят, но Чарли реши, че си струва. Не си струваше.
Въпреки, че се виждаше с нея почти една година, не беше я опознал от всички страни. Повечето време той пътуваше из провинцията и когато бяха заедно беше за малко. Тя живееше със семейството си и още в началото на тяхната връзка му заяви твърдо и ясно, че няма да има „нищо такова“, докато не се омъжи.
Това беше една от причините той да реши да се ожени за нея. Той получаваше предостатъчно „такова“ другаде и мисълта за едно „добро“ момиче, за което да се ожени и да има деца беше изкушаваща. Освен това тя като че ли наистина го обичаше. И той, разбира се, я обичаше.
На двадесет и една години Лорна все още беше девствена и се държеше така, като че ли имаше намерение да остане девствена цял живот. Тя се съблече в банята и след това отказа да излезе оттам, докато всички светлини не бъдат угасени. След това се мушна светкавично в леглото и докато Чарли си измие зъбите, тя като че ли заспа, сгушена под завивките, все още облечена с нощница.
Той се мушна в леглото до нея. След като се бяха виждали в продължение на десет месеца колкото се може по-често, те бяха абсолютни непознати с оглед на телата си.
— Спиш ли? — прошепна той, като се опитваше да пъхне ръце под здраво закопчаната нощница. Отговор не последва.
Той докосна гърдите й и започна нежно да си играе с тях. Тя лежеше със здраво затворени очи.
За него беше много възбуждащо да гали това странно безжизнено тяло. Скоро той се възбуди толкова, че дръпна всичките завивки и грубо вдигна нощницата над кръста й.
Тя веднага отвори очи и започна да протестира.
Тя беше единствената девственица, с която той се беше сблъсквал, и толкова се унесе, че забрави, че на нея й е за първи път. Той задълба надълбоко, все по-силно и по-силно, докато накрая спря тръпнещ и изтощен се свлече от нея.
Тя лежеше и хлипаше, докато накрая звуците на нейните ридания стигнаха до него. Той мързеливо се протегна и я прегърна с една ръка.
— Всичко е наред — каза й нежно — няма за какво да се тревожиш.
— Не е наред — гласът между хлипанията й беше остър.