— Чак се просълзих, когато Били изпя песента, която е посветил специално за Мариса — вметна царицата.
— Стопроцентов хит — намеси се матадорът.
— Както знаете, той ще запише и нея, и другите парчета, които е създал, докато го нямаше — продължи Стърлинг. — Годината бе твърде тягостна за Били, той обаче не я пропиля.
— Както не я пропиля и ти — пророни едва чуто пастирът.
— Точно така, не я пропиля — всички прошепнаха и кимнаха.
— Не само намери човек, на когото да помогнеш, но и помисли хубавичко, за да намериш изход от положението, освен това вложи цялата си душа — натърти индианката, видимо горда от Стърлинг.
— Спаси и Чарли Сантоли от разрушителния живот, който водеше — добави монахинята.
Всички се умълчаха. По едно време монахът се изправи.
— Стърлинг, всеки момент ще започне празникът по случай рождеството на нашия Спасител. Съветът реши, че заслужаваш не просто да посетиш за кратко рая, но и че мястото ти е там. Време е да те преведем — обърна се той към райските двери.
— Я чакайте — рече Стърлинг. — Искам да ви питам нещо.
Монахът се взря изпитателно в него.
— Какво толкова имаш да ни питаш точно сега?
— Безкрайно признателен съм ви. Както знаете, копнея да отида в рая. Но онова, което изживях, ми хареса толкова много, че с ваше разрешение ми се иска всяка Коледа да се връщам на земята и да намирам човек, на когото да помагам. И през ум не ми е минавало колко приятно е да преобразяваш към добро живота на другите.
— Да правиш хората щастливи, е една от най-големите радости в човешкия жребий — потвърди монахът. — Усвоил си урока дори по-добре, отколкото се надявахме. Хайде, ела!
Когато се приближиха към райските двери, те се отвориха широко пред тях и разкриха светлина, по-ярка от хиляди слънца, по-ослепителна от всичко, каквото Стърлинг си беше представял. Обзе го дълбок душевен мир. Той тръгна към светлината, стана част от нея. Небесният съвет се отдръпна, а Стърлинг продължи бавно и почтително нататък. Забеляза, че някакви хора са се събрали на голяма група.
Усети, че някой го докосва с ръка.
— Нека повървя с теб, Стърлинг.
Беше Ани.
— Другите новопристигнали са малко по-напред от теб — прошепна му тя. — Дойдоха заедно. Животът им е бил трагично прекъснат и макар че са намерили вечно блаженство, са силно притеснени за любимите си хора, останали на земята. Ала ще открият начин да им вдъхнат утеха и да им помогнат. — Ани помълча-помълча и добави: — О, чуй! Празникът започва.
Всичко се огласи от музика, извисила се на кресчендо. Ведно с ангели и светии, с другите души в рая Стърлинг запя, все така устремен към светлината:
— Слава на Царя, Който се роди!…