— Получаваме дарения от много източници…
— За „Октъгън Кемикълс“ ли става дума?
Шокираното му изражение отговори на въпроса й. Чу го как си пое рязко въздух, сякаш се готвеше да отрече, но после го издиша, без да произнесе нито дума, разбрал, че е безполезно да го прави.
— Не е трудно да се потвърди — допълни Мора. — Защо просто не ми кажеш истината?
Той сведе поглед и кимна уморено.
— „Октъгън“ е един от най-големите ни спонсори.
— И какво очаква от теб? Какво трябва да направи One Earth в замяна за парите?
— Защо мислиш, че трябва да правим нещо? Нашата работа говори сама за себе си. Защо според теб толкова страни ни приемат с готовност? Защото хората ни вярват. Ние не проповядваме, не търсим последователи, не се месим в местната политика. Ние отиваме само за да им помагаме. Това е единственото, което има значение в крайна сметка, нали? Спасяването на човешкия живот?
— А животът на сестра Урсула? Той има ли значение за теб?
— Разбира се, че има!
— Е, сега той се поддържа изцяло от апаратура. След като й направят още една електроенцефалограма, най-вероятно ще дръпнат щепсела на машините. Кой иска смъртта й, Виктор?
— Откъде мога да знам?
— Явно знаеш доста неща, които така и не си направи труда да ми кажеш. Знаеше, че една от жертвите е работила за теб.
— Не мислех, че това има някаква връзка.
— Трябваше да оставиш на мен да реша.
— Ти каза, че се фокусирате върху другата монахиня. Младата. Тя беше единствената жертва, за която говореше. Реших, че нападението няма нищо общо с Урсула.
— Скри информация.
— Сега вече говориш като някое ченге. Какво да очаквам — да размахаш полицейска значка и да извадиш белезниците ли?
— Старая се да не намесвам полицията. Старая се да ти дам възможност да обясниш.
— И защо да го правя? Ти вече издаде присъдата.
— А ти вече се държиш като виновен.
Той застина на място, отместил поглед встрани, стиснал с едната си ръка гранитния плот. Секундите се точеха в мълчание. Мора внезапно се фокусира в дървения блок, в който бяха набучени ножове, на една ръка разстояние от него. Осем готварски ножа с различна големина, които поддържаше винаги добре наточени и готови за употреба. Никога досега не бе изпитвала страх от Виктор. Но мъжът, който стоеше толкова близо до ножовете, беше някой друг, човек, когото не познаваше.
— Мисля, че трябва да си вървиш — промълви тя.
Той се обърна към нея.
— Какво мислиш да правиш?
— Просто си върви, Виктор.
За момент той не помръдна. Младата жена го гледаше, сърцето думкаше силно в гърдите й, всяко мускулче на тялото й беше напрегнато. Гледаше ръцете му в очакване на следващия му ход, като през цялото време си мислеше: „Не, той не би ме наранил. Не вярвам, че някога би ме наранил“.
И същевременно с ужасяваща яснота си даде сметка за силата на ръцете му. Запита се дали същите тези ръце биха хванали някога чук, за да разбият с него черепа на жена.
— Обичам те, Мора — каза той, — но някои неща са по-важни от теб или мен. Преди да направиш каквото и да е, помисли какво би могла да разрушиш. На колко хора — невинни хора — би могла да навредиш.
Мора трепна, когато Виктор тръгна към нея. Той обаче не спря, а продължи нататък. Чу стъпките му по коридора, после затръшването на входната врата.
Изправи се веднага и отиде в дневната. Видя през прозореца как колата му излезе на заден ход от гаража. Приближи се до входната врата и пусна резето. После пусна резето и на вратата, водеща към гаража. Заключваше се от Виктор.
Върна се в кухнята, за да заключи и задната врата; ръката й трепереше, докато слагаше веригата. Обърна се и огледа стаята, която изведнъж й се стори чужда, защото въздухът все още вибрираше от заплахата. Коктейлът, който й беше налял Виктор, все още стоеше на плота. Взе напитката, която вече се беше затоплила, и я изля в мивката, сякаш беше заразна.
Чувстваше се омърсена от неговото докосване. От прегръдките му.
Влезе в банята, съблече се и застана под душа, под горещата водна струя, опитвайки да отмие всяка следа от него по кожата си. Не можеше обаче да пречисти спомените си. Беше достатъчно да затвори очи, за да види отново неговото лице, да си припомни неговото докосване.
В спалнята свали чаршафите, по които беше полепнала неговата миризма. Поредното болезнено напомняне. Сложи чисти чаршафи, които не миришеха на любовния им акт. Смени кърпите в банята, защото ги беше използвал и той. Върна се в кухнята и изхвърли храната, която бе взел от ресторант и бе сложил във фурната да се стопли — печен патладжан със сирене „Пармезан“.