— Какво точно се очаква да кажа за нея?
— Клиниката в това село е била на One Earth.
— Толкова изненадващо ли ви се струва това? Ние ходим там, където хората се нуждаят от нас. Което означава, че понякога сме в неудобно или дори опасно положение. — Той все така не поглеждаше към снимката, продължавайки да избягва гротескната картина. — Това е цената, която плащаме като хуманитарни работници. Поемаме същите рискове като пациентите си.
— Какво се случи с това село?
— Мисля, че е очевидно.
— Погледнете снимката.
— Всичко е описано в полицейския доклад, убеден съм.
— Погледнете проклетата снимка! Кажете ми какво виждате.
Най-после Виктор сведе поглед към фотографията. И каза:
— Изгорели тела. Струпани пред нашата клиника.
— И как са умрели?
— Казаха, че било клане.
— Знаете ли го със сигурност?
Той я стрелна с поглед.
— Не съм бил там, детектив. Бях си в Сан Франциско, когато ми се обадиха от Индия. Така че не очаквайте да научите подробности от мен.
— Как разбрахте, че е било клане?
— Пишеше го в доклада, който получихме от полицията в Андра Прадеш. Че нападението е било на политическа или религиозна основа и няма свидетели, тъй като селото било сравнително изолирано. Хората обикновено избягват контакта с прокажените.
— Но са изгорили телата. Не ви ли се стори странно?
— Защо да е странно?
— Телата са били струпани на големи купчини, преди да бъдат запалени. Човек би помислил, че никой не би искал да докосне прокажен. Защо са събрали телата на купчини?
— Предполагам, че е било по-ефективно. Да бъдат изгорени на групи.
— Ефективно ли?
— Опитвам да подходя логично.
— А каква е логичната причина да бъдат изгорени?
— Гняв? Вандализъм? Не знам.
— Всичките тези усилия по преместването на мъртвите тела. Донасянето на бидоните с бензин. Изграждането на дървени клади. И всичко това под надвиснала заплаха да бъдат разкрити.
— Накъде биете?
— Казвам, че телата е трябвало да бъдат изгорени, за да се унищожат доказателствата.
— Доказателства за какво? Очевидно става дума за масово избиване. Никакъв огън няма да го скрие.
— Но огънят би скрил факта, че не става дума за клане.
Ризоли не се изненада, когато той сведе поглед, внезапно изгубил желание да я гледа в очите.
— Не знам защо ми задавате тези въпроси — рече Виктор. — Защо не вярвате на доклада на полицията?
— Защото те или са сгрешили, или са били подкупени.
— Знаете го, така ли?
Джейн потупа снимката.
— Погледнете отново, д-р Банкс.
— Предпочитам да не го правя.
— Тук не са изгорени само човешки тела. Козите също са избити и изгорени. Както и кокошките. Какво прахосничество — всичкото това месо. Защо ще убиват кози и птици и после ще ги изгарят?
Младият мъж се изсмя саркастично.
— Може би от страх, че те също са болни от проказа? Не знам!
— Това не обяснява случилото се с птиците.
Той поклати глава.
— Какво?
Ризоли посочи покрива от гофрирана ламарина на клиниката.
— Обзалагам се, че дори не сте забелязали това. Но д-р Айлс го забеляза. Тези тъмни петна по покрива. На пръв поглед приличат на окапали листа. Но не е ли странно тук да има листа, когато наоколо няма дървета?
Виктор не отговори. Стоеше неподвижно, свел глава, така че неговата събеседница да не вижда лицето му. Езикът на тялото му говореше, че събира сили за неизбежното.
— Това не са листа, д-р Банкс. Струва ми се, че са някакви врани. Три от тях лежат тук, в края на снимката. Как ще обясните това?
Той сви нехайно рамене.
— Може да са простреляни.
— Полицията не споменава за доказателства за използване на огнестрелно оръжие. По сградата не са открити дупки от куршуми, не са намерени гилзи. В никоя от жертвите не са открити части от куршуми. Пише, че няколко от труповете са с фрактури на черепа, затова предполагат, че жертвите са били пребити до смърт, докато са спели.
— И аз бих предположил същото.
— Как тогава да обясним птиците? Тези врани със сигурност не са стояли на покрива, чакайки някой просто да се качи при тях и да ги удари подред с пръчка по главите.
— Не знам накъде биете. Какво общо имат мъртвите птици с това?
— Изключително много. Не са били убити с пръчки, нито с огнестрелно оръжие.