Виктор изсумтя.
— Вдишване на дим?
— При подпалването на селото птиците са били вече мъртви. Всичко е било мъртво. Птици. Добитък. Хора. Нищо не се е движело, нищо не е дишало. Зоната е била стерилизирана. Всякакъв живот е бил унищожен.
Не последва реакция.
Ризоли се приведе напред и изрече право в лицето му:
— Колко дари „Октъгън Кемикълс“ на вашата организация тази година, д-р Банкс?
Виктор приближи чашата с вода до устните си и отпи бавно от нея.
— Колко?
— Става дума за… десетки милиони. — Погледна към Кроу. — Бихте ли ми налели още вода?
— Десетки милиони ли? — повтори Джейн. — Защо не кажете просто осемдесет и пет милиона?
— Може би са толкова.
— А предишната година не ви дадоха нищо. Какво се промени междувременно? Да не би изведнъж „Октъгън“ да се сдоби с хуманитарна съвест?
— Питайте тях.
— Питам вас.
— Наистина бих искал още вода.
Кроу въздъхна, взе празната чаша и излезе. Сега в стаята останаха само Виктор и Джейн.
Тя се приведе дори още по-близо, фронтална атака на зоната му на комфорт.
— Всичко е заради тези пари, нали? Осемдесет и пет милиона долара са страшно голяма сума. Явно за „Октъгън“ залогът е бил голям — можели са да загубят ужасно много. А вие явно има какво да спечелите, като им сътрудничите.
— В какво да сътрудничим?
— Като мълчите. Като пазите тайната им.
Извади друга папка и я хвърли на масата пред своя събеседник.
— Имали са фабрика за пестициди само на миля и половина от село Бара. „Октъгън“ е съхранявал хиляди килограми метил изоцианат в нея. Затворили са тази фабрика миналата година, знаехте ли го? Веднага след атаката над село Бара „Октъгън“ изоставя фабриката. Просто си събира персонала и изравнява фабриката със земята. Официалното им обяснение е страх от терористично нападение. Но вие не им вярвате, нали?
— Нямам какво повече да кажа.
— Селото не е унищожено от клане. Не става въпрос и за терористична атака. — Ризоли направи пауза и додаде тихо: — Било е промишлена катастрофа.
Двайсет
Виктор седеше, без да помръдне. Без да поглежда към Джейн.
— Името Бхопал говори ли ви нещо? — попита тя.
Той не отговори веднага.
— Разбира се, че ми говори — промълви най-сетне Виктор.
— Кажете какво знаете за него.
— Бхопал, Индия. Злополуката на „Юниън Карбайд“ през 1984 година.
— Знаете ли колко човека са умрели при нея?
— Хиляди… струва ми се.
— Шест хиляди души — каза тя. — Фабриката за пестициди на „Юниън Карбайд“ изпуска неволно токсичен облак, който преминава над спящия град Бхопал. На другата сутрин шест хиляди души са мъртви. Стотици хиляди са пострадали. При толкова много оцелели, толкова много свидетели, истината не е можело да бъде скрита. — Сведе поглед към снимката. — Както е станало в случая с Бара.
— Мога само да се повторя. Не съм бил там. Не съм го видял.
— Но съм сигурна, че можете да се досетите какво се е случило. Чакаме само „Октъгън“ да даде списък на своите служители в онази фабрика. Все някой от тях ще проговори. Някой ще потвърди истината. Станало е по време на нощната смяна и някой преуморен служител може да е намалил бдителността си. Или да е заспал по време на дежурството. И във въздуха се издига облак отровен газ, който вятърът отнася. — Ризоли направи пауза. — Знаете ли какво причинява на човешкото тяло излагането на острото въздействие на метил изоцианат, д-р Банкс?
Разбира се, че знаеше. Трябваше да знае. Но не й отговори.
— Това вещество разяжда и само докосването до него може да изгори кожата. Така че си представете какво прави с лигавицата на дихателните пътища, с белите дробове, след като бъде вдишано. Човек започва да кашля и да усеща болки в гърлото. Започва да му се вие свят. А после се задъхва, защото газът буквално разяжда лигавиците. Телесните течности преминават безпрепятствено и наводняват белите дробове. Наричат го „белодробен едем“. Човек се удавя в собствените си секрети, д-р Банкс. Но вие със сигурност го знаете, след като сте лекар.
Виктор сведе глава, това бе кимване в знак на съгласие на един сразен човек.
— „Октъгън“ също са го знаели. Не им е било нужно много време, за да разберат, че са извършили ужасна грешка. Знаели са, че метил изоцианатът е по-плътен от въздуха. Че ще се струпа в по-ниско разположените области. Затова побързали да проверят какво става със селото на прокажените, което се намирало в долината под фабриката. Село Бара. И заварват мъртва зона. Хора, животни — нищо не е останало живо. Пред тях са лежали труповете на почти сто души и те са били наясно, че са отговорни за смъртта на тези хора. Знаели, че са загазили. Че ще последват обвинения и вероятно — арести. И какво в такъв случай трябвало да бъде следващият им ход, д-р Банкс?