— Да не би да беше Хауард Редфилд?
— Не помня.
— Какво му казахте?
Виктор погледна към вратата.
— Защо се бави толкова тази вода?
— Какво му казахте, д-р Банкс?
Младият мъж въздъхна.
— Казах му, че се носят слухове във връзка с клането в Бара. Че може би са замесени служители от тяхната фабрика. Той каза, че не знае нищо за това и обеща да направи справка за случая.
— Какво се случи после?
— Около час по-късно ми се обади главният изпълнителен директор на „Октъгън“; искаше да знае къде съм чул тези слухове.
— Тогава ли ви предложи многомилионния подкуп за вашата благотворителна организация?
— Не беше представено по този начин!
— Не мога да ви обвиня, че сте сключили тази сделка с „Октъгън“, д-р Банкс — каза Ризоли. — Все пак злото вече е било сторено. Мъртвите не могат да бъдат възкресени, така че бихте могли да се възползвате от трагедията в името на по-голямо добро. — Гласът й притихна и стана почти интимен. — Така ли видяхте нещата? Вместо стотици милиони долари да влязат в джобовете на адвокатите, защо да не ги използвате директно в името на една благородна кауза? Така поне ще има някакъв смисъл.
— Вие го казахте, детектив. Не аз.
— А как купиха мълчанието на сестра Урсула?
— Ще трябва да питате за това бостънската епархия. Сигурен съм, че с тях също е била сключена сделка.
Джейн замълча, сетила се внезапно за манастира „Грейстоунс“. Новият покрив, иновациите. Как би могла бедната, малобройна група монахини да поддържа и да възстанови толкова скъп недвижим имот? Спомни си какво бе казала Мери Клемънт — че на помощ им се притекъл щедър спонсор.
Вратата се отвори; влезе Кроу с чаша вода, която постави на масата. Виктор веднага отпи няколко нервни глътки. Този човек, който в началото беше толкова спокоен, дори дързък, сега изглеждаше изцеден, неуверен.
Сега беше моментът да изстиска от него последните капки истина.
Ризоли се приведе по-близо, за да отправи последната си атака.
— Защо всъщност дойдохте в Бостън, д-р Банкс?
— Казах би. Исках да видя Мора…
— „Октъгън“ ви помоли да дойдете. Нали?
Той отпи отново от водата си.
— Нали?
— Притесняваха се.
— За какво?
— Проучва ги Комисията по ценните книжа. Това няма нищо общо със случилото се в Индия, но се опасяваха, че голямата сума, дарена на One Earth, може да привлече вниманието на Комисията. Че може да възникнат въпроси. Искаха да се уверят, че всички ще четем от един сценарий, в случай, че ни разпитват.
— Помолиха ви да излъжете заради тях?
— Не. Просто да си мълча. Това е всичко. Просто да не… повдигам въпроса за Индия.
— А ако бяха поискали от вас да свидетелствате? Ако ви бяха попитали директно за това? Щяхте ли да кажете истината, д-р Банкс? Че сте взели пари, за да помогнете за прикриването на престъпление?
— Не говорим за престъпление. Говорим за промишлена злополука.
— Затова ли дойдохте в Бостън? За да убедите Урсула също да мълчи? Да поддържате единен фронт от лъжи.
— Не лъжи. Мълчание. Има разлика.
— Но тогава нещата се усложняват. Един от висшестоящите вицепрезиденти на „Октъгън“, Хауард Редфилд, решава да бие тревога, и проговаря пред Министерството на правосъдието. И не само това, ами и води свидетел от Индия. Довежда една жена от Индия, за да свидетелства.
Виктор повдигна рязко глава и я изгледа изумено.
— Какъв свидетел?
— Била е там, в Бара. Една от прокажените, която оцелява. Това изненадва ли ви?
— Не знам за никакви свидетели.
— Тя видяла случилото се в нейното село. Видяла как хората от фабриката струпали телата на купчини и ги подпалили. Видяла как разбиват главите на приятелите и роднините й. Онова, което видяла, онова, което знаела, можело да накара „Октъгън“ да падне на колене.
— Не знам нищо за това. Никой не ми е казал, че има оцелял.
— Всичко е щяло да се разчуе. Злополуката, прикриването й. Подкупите. Вие може и да сте били съгласен да излъжете по този въпрос, но какво е смятала да прави сестра Урсула? Как можеш да принудиш една монахиня да лъже под клетва? Това е номерът, нали? Една честна монахиня е била в състояние да срине всичко. Достатъчно е да си отвори устата и осемдесет и петте милиона долара ви се изплъзват от ръцете. И целият свят вижда как свети Виктор пада от пиедестала.
— Мисля, че приключих тук. — Изправи се. — Имам да хващам самолет.