Дори в интензивното отделение празничният дух блещукаше с иронично добро настроение. Помещението за сестрите беше украсено с коледни гирлянди, а на ушите на служителката, която седеше зад бюрото на входа към отделението, висяха миниатюрни златни коледни чорапчета.
— Аз съм д-р Айлс, от Канцеларията на съдебния лекар — представи се тя. — Д-р Юън тук ли е?
— Току-що го повикаха в операционната за спешен случай. Той помоли д-р Сътклиф да дойде, за да изключи апарата за изкуствено дишане.
— Направиха ли ксерокопие на болничния картон за мен?
— Всичко за вас е готово.
Секретарката на отделението посочи дебелия плик върху плота, на който пишеше „За съдебния лекар“.
— Благодаря.
Мора отвори плика и извади ксерокопирания болничен картон. Прочете тъжния набор от доказателства, че сестра Урсула не можеше да бъде спасена: две отделни ЕЕГ не бяха показали наличие на мозъчна дейност, а в написаната на ръка бележка д-р Юън се признаваше за победен:
„Пациентката все така не реагира на силна болка, няма спонтанно дишане. Зениците остават в средно положение и фиксирани. Повторната ЕЕГ не показва наличието на мозъчна дейност. Сърдечните ензими потвърждават инфаркт на миокарда. Д-р Сътклиф трябва да информира семейството за статуса.
Преценка: Необратима кома, вторична спрямо продължителната церебрална аноксия след неотдавнашно спиране на сърцето.“
Най-накрая д-р Айлс стигна до резултатите от лабораторните изследвания. Видя спретнато отпечатани колонки с резултати от изследванията на кръвта и урината. „Каква ирония — помисли си тя. — Да умреш с абсолютно нормални стойности на повечето си кръвни показатели.“
Тръгна към помещение №10, където правеха последното обтриване с гъба на пациентката. Застанала до леглото, Мора гледаше как сестрата отмята чаршафите и сваля нощницата на Урсула, разкривайки тялото не на аскет, а на жена, която си бе похапвала здраво, с обемни гърди, изсипали се отстрани на тялото, и бледи бедра на вълнички. Приживе трябва да бе изглеждала страховита, едрата й набита фигура със сигурност бе впечатлявала още повече благодарение на обемните й монашески одежди. Сега, без тези одежди, изглеждаше като всяка жена. Смъртта не правеше разлика; в края и светци, и грешници са равни.
Сестрата изцеди гъбата и я прокара по торса, оставяйки лъскава следа по кожата. След това се зае с обтриване на краката, сви ги в коленете, за да почисти под прасците. Мора видя стари белези, грозни спомени от инфектирани ухапвания от насекоми. Спомен от живот в чужбина. След като приключи работата си, сестрата взе легена с вода и излезе от стаичката, оставяйки я сама с пациентката.
„Какво знаеше, Урсула? Какво можеше да ни кажеш?“
— Д-р Айлс?
Тя се обърна; пред нея стоеше д-р Сътклиф. Погледът му беше много по-бдителен, отколкото при първата им среща. Това не беше вече приятелски държащият се лекар-хипи с опашка.
— Не знаех, че ще идвате — рече той.
— Д-р Юън ми се обади. Нашата канцелария ще поеме грижите по тялото.
— Защо? Причината за смъртта е повече от очевидна. Достатъчно е да погледнете кардиограмата й.
— Такъв е протоколът. Рутинно поемаме грижите за тялото, когато е имало криминално нападение.
— Е, мисля, че в този случай се прахосват парите на данъкоплатците.
Мора не обърна внимание на този коментар и погледна към Урсула.
— Явно вече сте говорили със семейството й във връзка със спирането на животоподдържащата апаратура?
— Племенникът се съгласи. Просто чакаме идването на свещеника. Сестрите от манастира помолиха да присъства отец Брофи.
Младата жена гледаше как гърдите на монахинята се движат нагоре-надолу от апаратурата за изкуствено дишане. Сърцето продължаваше да бие, органите — да функционират. Ако някой вземеше кръв за изследване от вената на Урсула, нито един от лабораторните тестове нямаше да покаже, че душата на тази жена вече бе отлетяла от тялото.
— Ще ви бъда благодарна, ако изпратите в офиса ми окончателното смъртно резюме — каза тя.
— Ще го продиктува д-р Юън. Ще му предам думите ви.
— И всички останали лабораторни изследвания, които пристигнат.
— Би трябвало вече всичките да са в болничния картон.
— Нямаше резултати от токсикологично изследване. Изследването е направено, нали?
— Би трябвало да има резултати. Ще проверя в лабораторията и ще ви се обадя, за да ви ги съобщя.