— Лабораторията трябва да изпрати резултатите директно на мен. Ако не бъде направено, ще го направим в моргата.
— На всички ли правите токсикологично изследване? — Д-р Сътклиф поклати глава. — И това прилича на ненужно пилеене на парите на данъкоплатците.
— Правим го само, когато за това има индикация. Мисля за уртикарията, която видях в нощта, когато бе приложен Синият код. Ще помоля д-р Бристъл да изпрати кръв за токсикологично изследване, когато прави аутопсията.
— Мислех, че ще я правите вие.
— Не. Ще предам този случай на един от колегите си. Ако имате някакви въпроси след празниците, търсете д-р Ейб Бристъл.
Изпита облекчение, когато той не я попита защо нямаше да прави аутопсията. Какво щеше да му отговори? „Бившият ми съпруг е заподозрян за тази смърт. Не мога да позволя да възникне дори сянка от съмнение дали съм достатъчно надеждна.“
— Свещеникът пристигна — съобщи Сътклиф. — Мисля, че е време.
Мора се обърна и усети как бузите й пламнаха, щом видя застаналия на прага отец Брофи. Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг няколко секунди. Това бяха погледите на двама души, които в този тежък момент внезапно бяха разпознали припламналите помежду им искрици. Тя сведе поглед, когато свещеникът влезе в стаичката. После двамата лекари се оттеглиха, за да му позволят да изпълни последния ритуал.
Мора гледаше през стъклото как той стои над леглото на монахинята и устните му се движат, докато се молеше греховете й да бъдат опростени. „Ами моите грехове, отче? — попита мислено Мора. — Ще се шокирате ли, ако научите какво мисля и чувствам към вас? Ще ми опростите ли греховете и слабостта?“
Той помаза челото на Урсула, направи кръстен знак с ръката си. После вдигна очи.
Беше настъпил моментът да оставят Урсула да умре.
Отец Брофи излезе от стаичката и застана до Мора. Сега там влязоха Сътклиф и една сестра.
Това, което стана после, бе лишено от всякакви емоции. Докоснаха няколко превключвателя и всичко свърши. Апаратът за изкуствено дишане замлъкна, свиренето на меховете му се преустанови. Сестрата обърна поглед към монитора на сърдечната дейност, движението по който започна да се забавя. Мора усети как отец Брофи се придвижи съвсем близко зад нея, сякаш да я успокои, че е тук, ако има нужда от утеха. Той обаче не вдъхваше утеха, а объркване. Привличане. Тя не отделяше погледа си от разиграващата се от другата страна на прозореца драма, като си мислеше: „Все неподходящите мъже. Защо винаги ме привличат мъже, които не мога или не би трябвало да имам?“.
На екрана се появи първото препъване на сърдечната линия, последвано от второ. Лишеното от кислород сърце продължаваше да се бори, макар клетките му да измираха. Пелтеченето на ударите премина в последните спазми на вентрикуларната фибрилация. Мора трябваше да потисне инстинктивната си реакция, станала нейна втора природа след многогодишното медицинско обучение. Тази аритмия нямаше да бъде третирана, това сърце нямаше да бъде спасявано.
Най-накрая линията стана равна. Д-р Айлс продължаваше да стои край стаичката, наблюдавайки това, което последва кончината на монахинята. Не пропиляха време за тъга или размисъл. Д-р Сътклиф притисна стетоскопа си до гърдите на Урсула, поклати глава и излезе в коридора. Сестрата изключи монитора и отдели от тялото системата и жичките, свързващи го с монитора на сърдечната дейност, за да го приготви за изнасянето. Екипът от служители на моргата, които трябваше да го вземат, вече беше на път.
Задачата на Мора тук беше приключена.
Остави отец Брофи край стаичката и се върна в помещението на сестрите.
— Забравих да спомена едно нещо — обърна се тя към секретарката на отделението.
— Да?
— За нашата документация трябва да се свържем с най-близкия й роднина. Единственият номер, който видях отбелязан в картона й, е на манастира. Както разбрах тя има племенник. Имате ли телефонния му номер?
— Д-р Айлс?
Обърна се и видя отец Брофи, който стоеше зад нея, закопчавайки палтото си. Той й се усмихна извинително.
— Съжалявам, не исках да чуя, но мога да ви помогна за това. Ние съхраняваме цялата информация за контакт с роднините на монахините в канцеларията на енорията. Ще потърся номера и ще ви се обадя по-късно.
— Ще ви бъда много благодарна.
Младата жена взе ксерокопието от болничния картон и се обърна, с намерението да излезе.
— О, и д-р Айлс?
Тя се извърна назад.