Насочи вниманието си към пънчето на дясната китка. Между възпалената плът се белееше костта. Зъбите на гладните гризачи се бяха впивали в отворената рана, разрушавайки следите от рязането, оставени от ножа, но огледът с електронен микроскоп на срязаната костна повърхност може би щеше да им даде характеристиките на острието. Вдигна ръката над китката от масата, за да огледа долната страна на раната, и погледът й беше привлечен от жълто петънце.
— Йошима, би ли ми подал пинсетите? — каза Мора.
— Какво има? — попита Кроу.
— Някакво влакно е залепнало за ръба на раната.
Йошима се движеше толкова безшумно, че пинсетите сякаш се материализираха в ръката й като по магия. Изви увеличителното стъкло над пънчето. С пинсетите отдели фрагмента от засъхналата кръв и плът и го постави на една табличка.
През увеличителното стъкло видя дебел конец, боядисан в изненадващ канареножълт цвят.
— От дрехите й ли е? — попита Кроу.
— Изглежда страшно груб, за да е от плат за дрехи.
— Килим, може би?
— Жълт килим? Не мога да си го представя. — Пъхна конеца в торбичката за доказателствен материал, която Йошима вече бе отворил пред нея, и попита: — Имаше ли на сцената на престъплението нещо, което отговаря на това?
— Нищо жълто — отговори Кроу.
— Жълто въже? — предположи Мора. — Може да е завързал китките й.
— И после да е отнесъл отрязаните въжета? — Слийпър поклати глава. — Странно, колко подреден е този човек.
Д-р Айлс сведе поглед към дребния, почти детски труп.
— Надали е имало нужда да й връзва китките. Не е било трудно да бъде овладяна.
Колко лесно трябва да е било да отнемат живота й. Две толкова слаби ръце не биха могли да се съпротивляват дълго срещу нападателя; толкова къси крака не биха могли да го надбягат.
„Върху тебе вече е извършено насилие — помисли си тя. — А сега и моят скалпел ще остави следи върху плътта ти.“
Работеше безмълвно и ефективно, ножът й режеше кожа и мускули. Причината за смъртта беше очевидна благодарение на парченцата от шрапнели, които се виждаха на рентгеновата снимка, и когато най-после торсът зейна пред нея, тя не се изненада при вида на подутата обвивка на перикарда и кръвоизливите в белите дробове.
Куршумът Glaser бе пробил гръдния кош и беше експлодирал вътре в него, разпръсквайки смъртоносните си частици из целите гърди. Металът беше разкъсал артерии и вени, бе направил отвори в сърцето и дробовете. И кръвта беше напълнила обвивката около сърцето, като го беше притиснала така, че то нямаше как да се разширява, нямаше как да я изтласква повече. Тампониране на перикарда.
Смъртта бе настъпила сравнително бързо.
Интеркомът избръмча.
— Д-р Айлс?
Мора се обърна към него.
— Да, Луиз?
— Детектив Ризоли е на първа линия. Можете ли да отговорите?
Младата жена свали ръкавиците и се приближи до телефона.
— Ризоли? — започна тя.
— Здравей, докторке. Изглежда имаме нужда от теб тук.
— Какво има?
— При езерцето сме. Беше ни нужно време, докато изгребем всичкия лед.
— И приключихте ли?
— Да. Открихме нещо.
Девет
Вятърът брулеше въздуха на открито, шибаше палтото на Мора и развяваше вълнения й шал, докато тя минаваше през задната манастирска порта. Веднага видя мрачната групичка от полицаи, които очакваха идването й на брега на езерцето. Върху падналия сняг се бе образувала ледена коричка, която хрущеше под подметките на ботушите й като карамелизирана захар. Усещаше вперените в нея погледи — монахините я наблюдаваха откъм портата отзад, отпред представителите на полицията очакваха приближаването й. Тя беше самотната фигура, движеща се през този бял свят, и в следобедната тишина всеки звук изглеждаше преувеличен, от хрускането под ботушите до звука от дишането й.
Ризоли се отдели от чакащата групичка и тръгна към д-р Айлс.
— Благодаря, че дойде толкова бързо.
— Значи Нони се оказа права за езерцето с патиците.
— Да. Тъй като Камий е прекарвала толкова време тук, не се изненадвам, че се е сетила да използва езерото. Ледът беше все още сравнително тънък. Вероятно се е образувал само преди ден-два. — Джейн погледна към водата. — Натъкнахме се на него при третото минаване.
Езерцето беше малко, плосък черен овал, който през лятото отразяваше облаците в синьото небе и прелитащите птици. В единия му край се извисяваше папур, наподобявайки покрити с лед сталагмити. Снегът наоколо беше здраво изпотъпкан и белотата му беше размесена с кал.