— Да, но не ми казваш нищо.
— Какво искаш да кажа?
— Не е идвал да те види напоследък, нали?
Ризоли не отговори, дори не го погледна. Вместо това се фокусира върху рисунката на стената зад него.
— И двамата сме заети.
Корсак въздъхна и поклати глава — жест на съжаление.
— Не е като да съм влюбена или нещо от този род. — Обзета от гордост, тя най-сетне срещна погледа му. — Да не мислиш, че ще се разпадна само защото някой мъж е решил да ме остави?
— Ами, откъде да знам.
Тя се засмя, но смехът прозвуча неестествено, насила дори в собствените й уши.
— Става въпрос само за секс, Корсак. Харесва ти някой и предприемаш необходимото. Мъжете го правят постоянно.
— Искаш да кажеш, че не се различаваш от мъжете ли?
— Само недей да ми излизаш с този двоен стандарт.
— Не, искам да изясним едно нещо. Искаш да кажеш, че няма разбити сърца? Той си тръгва и ти се чувстваш добре?
Джейн го изгледа строго.
— Ще се почувствам добре.
— Е, така е добре. Защото той не го заслужава, Ризоли. Не заслужава да тъжиш заради него и една минута. И аз ще му го кажа като го видя следващия път.
— Защо правиш това?
— Какво правя?
— Месиш се. Нахлуваш в чужда територия. Нямам нужда от това. Имам си достатъчно проблеми.
— Знам.
— Но то не ти пречи да усложняваш положението.
Винс я гледа известно време, без да каже нищо. После сведе очи.
— Съжалявам — промълви той. — Но аз просто се старая с всички сили да бъда твой приятел.
От всички неща, които би могъл да каже, нищо не бе в състояние да я развълнува повече. Усети как се бори с напиращите сълзи, докато се взираше в плешивината на наведената му глава. Имаше моменти, когато я отблъскваше, когато я вбесяваше.
Но имаше също така моменти, когато неочаквано зърваше човека вътре, почтен човек с великодушно сърце, и я обземаше срам заради проявеното към него нетърпение.
Мълчаха, докато си обличаха палтата и излизаха от „При Дойл“, и от облака цигарен дим се озоваха сред побелялата от прясно навалял сняг нощ. Малко по-нагоре по улицата, от полицейското управление на „Джамейка плейн“ тръгна патрулна кола, чиито сини светлини бяха забулени от падащите снежинки. Двамата проследиха с поглед отдалечаващия се автомобил и Ризоли се запита към каква ли криза се беше запътил. Винаги имаше по някоя криза. Двойки, които си крещяха и се биеха. Изгубени деца. Зашеметени шофьори, свити покрай катастрофиралите си коли. Толкова много различни съдби, преплитащи се по безброй начини. Повечето хора се бяха оградили в малките си ъгълчета от вселената. А полицаят ги виждаше всичките.
— И какво ще правиш за Коледа? — попита Корсак.
— Ще отида при наш’те. Брат ми Франки пристига за празниците.
— Той ли беше във военноморските сили?
— Да. Каквото и да направи, от цялото семейство се очаква да падне на колене и да го боготвори.
— Уф! Съперничество между братя и сестри ли долавям?
— Не, аз отдавна изгубих съревнованието. Франки е пълноправен цар. А ти какво ще правиш за Коледа?
Винс сви рамене.
— Не знам.
В този отговор безпогрешно се долавяше молба за покана. Спаси ме от една самотна Коледа. Спаси ме от шибания ми живот. Но Джейн не можеше да го спаси. Не можеше да спаси дори самата себе си.
— Имам някоя и друга идея — побърза да добави той, прекалено горд, за да позволи мълчанието да се проточи. — Може да се забия към Флорида и да видя сестра си.
— Звучи добре. — Младата жена въздъхна, дъхът й се превърна в облаче пара. — Е, трябва да се прибирам, за да поспя.
— Ако решиш да се видим пак някой път, имаш номера на мобилния ми телефон, нали?
— Да, имам го. Пожелавам ти да си прекараш прекрасно на Коледа.
И тръгна към автомобила си.
— Ъъъ, Ризоли?
— Да?
— Знам, че все още си падаш по Дийн. Съжалявам, че казах онези неща за него. Просто мисля, че може да си намериш нещо по-добро.
Тя се засмя.
— Ще речеш, че мъжете чакат на опашка пред вратата ми.
— Е — произнесе Корсак, загледан към улицата. Изведнъж бе започнал да избягва погледа й. — Има един, който чака.
Младата жена застина. „Моля те, не ми причинявай това. Моля те, не ме карай да те наранявам.“
Преди да бе успяла да реагира по някакъв начин, Винс се обърна рязко към колата си. Махна й безгрижно, отвори вратата и се пъхна вътре. Джейн продължаваше да гледа след него, когато той потегли и гумите му вдигнаха във въздуха блестящ снежен прашец.