— И на мен не ми беше до празнуване.
Телевизорът все така работеше, но макар звукът му вече да беше спрян, по екрана пробягваха отвличащи вниманието картини. Виктор взе дистанционното и го изключи. После седна на дивана на комфортно разстояние от Мора, така че да не я докосва, но същевременно достатъчно близо, за да остави вратата отворена за всякакви възможности.
Погледна чашата за мартини, която му беше донесла.
— Розово е — заяви той с нотка на изненада.
— Космополитън. Предупредих те, че е момичешко питие.
Виктор отпи.
— Ако съдим по вкуса му, момичетата се забавляват много добре.
Поседяха тихо известно време, отпивайки от чашите си пред премигващите коледни светлинки. Сцена на домашен уют и комфорт, но Мора се чувстваше по всякакъв друг начин, но не и отпусната. Не знаеше какво да очаква от тази вечер и не знаеше какво очаква той. Всичко, свързано с него, беше смущаващо познато. Уханието, начинът, по който косата му отразяваше светлината. И дребните подробности, които винаги й се бяха стрували много мили, защото отразяваха откритата му природа, лишена от всякакви претенции: износената риза, избелелите джинси. Същият стар „Таймекс“, който носеше, откакто го познаваше. „Не мога да отида в страна от Третия свят и да заявя, че съм там, за да помагам, когато нося на китката си «Ролекс».“ — беше казал той. Виктор в ролята на Човека от Ла Манча, сражаващ се с вятърните мелници на мизерията. Тя може и да се бе уморила от тази борба още преди години, но той продължаваше да я води.
И нямаше как да не му се възхищава за това.
Той остави чашата.
— Днес отново гледах за монахините. По новините.
— Какво казаха?
— Полицията ровила из някакво езерце зад манастира. За какво е всичко това?
Мора се облегна назад; алкохолът започваше да сваля напрежението от раменете й.
— Откриха бебе в езерото.
— На монахинята ли?
— Чакаме ДНК-анализът да го потвърди.
— Но ти не се съмняваш, че това е нейното бебе?
— Трябва да е нейното. Или случаят ще се усложни невероятно много.
— Значи ще можете да откриете бащата. След като разполагате с ДНК.
— Първо ни е нужно име. И дори да установим родителството, винаги остава въпросът дали сексът е бил по взаимно съгласие или става дума за изнасилване. Как можеш да докажеш едното или другото без свидетелските показания на Камий?
— Така или иначе, това изглежда възможен мотив за убийството.
— Абсолютно.
Младата жена изгълта остатъка от питието си и остави чашата. Беше сгрешила като пи преди вечерята. Алкохолът и липсата на сън замъгляваха мисленето й. Тя потърка слепоочията си, опитвайки се да принуди мозъка си да запази остротата на мисълта й.
— Би трябвало да те понахраня, Мора. По всичко личи, че си имала тежък ден.
Тя се засмя насила.
— Гледал ли си филма, в който малкото момченце казва: „Виждам мъртви хора“?
— „Шесто чувство“.
— Е, аз ги виждам непрекъснато и това ме изморява. Ето това ми развали настроението. Вече е почти Коледа, а на мен дори не ми е минало през ума да купя елха, защото продължавам да виждам лабораторията за аутопсии в мислите си. Продължавам да усещам миризмата й по дланите си. Като се прибера вкъщи след ден като днешния, в който съм направила две аутопсии, не мога да мисля за приготвяне на вечеря. Не съм в състояние дори да погледна парче месо, без да се сетя за мускулни влакна. Единственото, с което мога да се справя, е един коктейл. И тогава наливам питието и щом помириша алкохола, отново се връщам в лабораторията. Спирт, формалин — и двете имат остра миризма.
— Никога не съм те чувал да говориш така за работата си.
— Никога не съм се чувствала така смазана от нея.
— Не звучиш като неуязвимата д-р Айлс.
— Знаеш, че не съм неуязвима.
— Много добре играеш тази роля. Умна, елегантна и недосегаема за куршумите. Даваш ли си сметка до каква степен беше наплашила студентите си в Калифорнийския университет? Всички се страхуваха от теб.
Тя поклати глава и се засмя.
— Кралицата на мъртвите.
— Какво?
— Така ме наричат ченгетата тук. Не в лицето ми. Но го научих покрай агенция „Партенка“.
— Това ми допада. Кралицата на мъртвите.
— Аз пък го мразя. — Мора затвори очи и се облегна на възглавниците. — Името е подходящо за вампир. Намеква за нещо гротескно.
Не го чу как се изправя от дивана и застава зад гърба й. Затова се стресна, когато внезапно усети дланите му върху раменете си. Притихна, всяко нервно окончание вибрираше от живот, болезнено чувствително към докосването му.