— Отпусни се — прошепна Виктор, докато пръстите му масажираха мускулите й. — Така и не се научи да го правиш.
— Недей, Виктор.
— Никога не сваляш гарда си. Не искаш никога някой да те види в друга, освен в перфектна форма.
Пръстите му потъваха дълбоко в раменете и врата й. Сондирайки, проучвайки. В отговор тя се напрегна дори още повече, мускулите й се стегнаха в самозащита.
— Нищо чудно, че си уморена — рече той. — Щитът ти винаги е вдигнат. Не можеш просто да седиш и да се наслаждаваш, когато някой те докосва.
— Недей. — Дръпна се и се изправи. Когато се обърна с лице към него, все още усещаше, че кожата й е настръхнала от допира на ръцете му. — Какво става, Виктор?
— Опитвах да ти помогна да се отпуснеш.
— Достатъчно съм отпусната, благодаря.
— Навита си до крайност като пружина и мускулите ти сякаш всеки момент ще се скъсат от натягане.
— Е, ти какво очакваш? Не знам какво правиш тук. Не знам какво искаш.
— Какво ще кажеш просто да станем отново приятели?
— Можем ли да станем?
— Защо не?
Още преди да срещне погледа му усети, че се изчервява.
— Защото ни свързва прекалено дълга история. Прекалено много неща. Прекалено голямо… — „Привличане“ — помисли си, но не изрече думата.
Вместо това каза:
— И без това не съм сигурна, че мъжете и жените могат да бъдат просто приятели.
— Тъжно е да вярваш в подобно нещо.
— Но е реалистично. Всеки ден работя с мъже. Знам, че ги плаша и искам да бъде така. Искам да виждат в мен авторитетна фигура. Мозък и бяла престилка. Защото започнат ли да мислят за мен като за жена, сексът непременно ще се появи в картината.
Виктор изсумтя.
— И това би развалило всичко.
— Да, точно така.
— Няма значение какъв авторитет размахваш над главите им. Мъжете ще те гледат и всеки един от тях ще вижда една привлекателна жена. Винаги ще бъде така, освен ако не си сложиш чувал върху главата. Сексът винаги участва в играта. Не можеш да го изключиш.
— Ето защо не можем да бъдем просто приятели.
Взе празните чаши и се върна в кухнята.
Той не я последва.
Застана край мивката, забила поглед надолу в чашите; вкусът от зеления лимон и водката бе все така отчетлив в устата й, уханието му бе все толкова свеж спомен. Да, сексът действително участваше в играта, вършеше своите лудории, развяваше пред ума й картини, които тя опитваше безуспешно да изхвърли. Спомни си нощта, когато се бяха прибрали късно от кино и бяха започнали да се разсъбличат един друг в мига, в който бяха престъпили прага на дома си. Как се бяха любили толкова трескаво, почти грубо направо на дъсчения под, че се бе почувствала обладана като уличница. И това й бе доставило удоволствие.
Хвана се здраво за мивката и чу как дишането й се ускорява, тялото й вземаше решение самостоятелно, бунтувайки се срещу логиката, която го бе подложила на принудително целомъдрие през всичките тези месеци.
Сексът винаги участва в играта.
Входната врата се затвори с трясък.
Обърна се стресната. Втурна се към дневната и видя само премигващата елха, но не и Виктор. Погледна през прозореца и го забеляза да се качва в колата си, а след това чу шума на двигателя.
Хукна през главния вход, обувките й се хлъзгаха по заледената пътека, когато забърза към автомобила.
— Виктор!
Моторът внезапно млъкна и фаровете угаснаха. Той излезе и я погледна; главата му представляваше само тъмен силует над покрива на колата. Вятърът духна и Мора премигна, за да предпази очите си от щипещите снежни иглички.
— Защо си тръгваш? — попита тя.
— Влизай вътре, Мора. Много е студено.
— Но защо си тръгваш?
Дори в мрака видя белезникавия облак пара от въздуха, който бе издишал с чувство на безсилие.
— Ясно е, че не ме желаеш тук.
— Върни се. Искам да останеш.
Заобиколи колата и застана пред него. Вятърът пронизваше тънката й блуза.
— Просто ще започнем да се караме, както правим винаги.
Понечи да влезе отново в автомобила.
Тя го сграбчи за якето и го дръпна. В този миг, докато той се обръщаше да я погледне, Мора разбра какво ще стане после. Може и да беше безразсъдно, но в този момент тя искаше това да се случи.