Не се наложи да я придърпва в обятията си. Тя вече беше там, заровила лице в топлината на тялото му, а устата й търсеше неговата. Познат вкус, познати миризми. Телата им си съответстваха едно на друго, както винаги. Вече трепереше, колкото от студ, толкова и от възбуда. Той я притисна в обятията си и тялото му я защитаваше от вятъра, докато се целуваха, вървейки към входната врата. Внесоха малко снежен прашец, влизайки в къщата, бляскави частици, които полетяха на пода, когато Виктор свали якето си.
Така и не стигнаха до спалнята.
Тук, във вестибюла, тя се зае с копчетата на ризата му, след като я измъкна от панталоните. Кожата под нея се стори пареща на измръзналите й пръсти. Махна плата, копнеейки за топлината му, изпълнена с почти отчаяно желание да я усети по кожата си. Когато стигнаха до дневната, блузата й вече беше разкопчана, ципът на панталоните й — свален. Прие го отново в тялото си. В живота си.
Светлинките на елхата премигваха като многоцветни звезди, когато се отпусна на пода под него. Но дори тогава продължи да вижда трепкащите светлинки като небосклон от различни цветове. Телата им се люлееха в изкусен танц, без непохватност, без несигурността на първите любовни срещи. Познаваше докосването му, движенията му, а когато удоволствието я завладя и от гърлото й се изтръгна вик, не се смути. Тригодишната раздяла бе пометена само с този акт; след него двамата останаха да лежат насред пръснатите в безпорядък дрехи, прегръдката му й се струваше добре позната като използвано до изтъняване одеяло.
Когато отвори отново очи, Мора установи, че Виктор я гледа.
— Ти си най-хубавото нещо, чиито обвивки съм свалял под коледната елха — произнесе той.
Тя се загледа в сребристата гирлянда, която хвърляше отблясъци от едно клонче на елхата.
— Точно така се чувствам — промълви младата жена. — Без обвивки. Разголена.
— Като те слуша, човек ще помисли, че това не е хубаво.
— Зависи какво ще се случи след това.
— Какво ще се случи след това?
Мора въздъхна.
— Не знам.
— Какво искаш да се случи?
— Не искам да бъда наранена отново.
— Страхуваш се, че ще направя точно това.
Тя го погледна.
— Преди го направи.
— Ние се наранихме взаимно, Мора. По много различни начини. Хората, които се обичат, винаги го правят, без да го искат.
— Ти имаше връзка с друга жена. Аз какво направих?
— Така няма да стигнем доникъде.
— Искам да знам — настоя тя. — Как те нараних аз?
Той се завъртя така, че да легне до нея, без да я докосва, вперил погледа си някъде в тавана.
— Помниш ли деня, в който трябваше да замина за Абиджан?
— Помня — отвърна тя.
Още усещаше горчивината.
— Признавам, страшно беше да те оставя, но се налагаше да замина. Аз бях единственият, който беше в състояние да се справи с преговорите. Трябваше да бъда там.
— В деня след погребението на баща ми? — Тя го погледна. — Аз имах нужда от теб. Имах нужда да останеш вкъщи при мен.
— One Earth също имаше нужда от мен. Можеше да изгубим целия контейнер с медицински доставки. Ситуацията не търпеше отлагане.
— Е, аз го приех, нали?
— Това е точната дума. Прие го. Но знаех, че си страшно недоволна.
— Защото това се случваше непрекъснато. Годишнини, рождени дни, погребения… нищо не те задържаше вкъщи. Аз винаги оставах на второ място.
— И до това именно се свеждаше всичко, нали? Трябваше да избера между теб и One Earth. А аз не исках да избирам. Не мислех, че трябва да го правя. Не и когато залогът беше толкова голям.
— Не можеш да спасиш света сам.
— Мога да направя дяволски много добри неща. Някога и ти вярваше в това.
— Но в крайна сметка всеки изгаря. Години наред си обсебен от мисълта за хората, умиращи в други страни. Но една сутрин се събуждаш с желанието да се фокусираш върху собствения си живот. Да имаш свои деца. Но на теб така и не ти остана време и за това. — Пое дълбоко въздух и усети как сълзите напират в гърлото й при мисълта за бебетата, които бе искала и които вероятно никога нямаше да има. Бременността на Джейн Ризоли също бе поставила болезнено на дневен ред липсата на деца в живота на Мора. — Уморих се да бъде омъжена за светец. Исках да имам съпруг.
Минаха няколко секунди. Коледните светлинки над нея се смесиха в цветни петна.