Виктор протегна ръка, за да вземе дланта й.
— Както виждам, аз съм този, който се е провалил — промълви той.
Мора преглътна и цветните петна се проясниха отново до премигващи светлинки.
— Двамата се провалихме.
Той продължи да стиска ръката й здраво в дланта си, сякаш се страхуваше, че ако я пусне, няма да му бъде дадена втора възможност за контакт.
— Може да говорим каквото си искаме — додаде тя, — но аз не виждам нещо да се е променило между нас.
— Знаем какво не беше както трябва.
— Което не значи, че ще успеем да променим нещата този път.
— Не е необходимо да правим нищо, Мора — произнесе тихо Виктор. — Може просто да бъдем заедно. Това не е ли достатъчно за момента?
„Просто да бъдем заедно.“ Звучеше лесно и просто. Както лежеше до него, със сплетени ръце, тя си помисли: „Да, това мога да направя. Мога да бъда достатъчно безстрастна, за да спя с теб и да не ти позволя да ме нараниш“. Секс без любов — мъжете му се наслаждават, без дори да се замислят. Защо да не може да го направи и тя?
„Може би този път — прошепна някакво жестоко гласче, — неговото сърце ще бъде разбито.“
Дванайсет
Пътуването до Хаянис Порт трябваше да им отнеме само два часа, на юг по шосе №3 и после по шосе №6 до Кейп Код, но се наложи Ризоли да използва тоалетна на два пъти, така че стигнаха до Сагамор Бридж едва в три следобед. Щом прекосиха моста, изведнъж се озоваха в земята на крайморските ваканции. Пътят водеше през поредица от малки градчета, като огърлица от красиви мъниста, нанизани покрай Кейп. Досега Ризоли винаги бе ходила в Хаянис Порт през лятото, когато пътищата бяха задръстени с автомобили и пред будките за сладолед се точеха опашки от хора по тениски и шорти. Никога не бе идвала в студен зимен ден като днешния, когато прозорците на половината ресторанти бяха заковани и само тук-там някоя смела душа се движеше по тротоарите, закопчала палтото си догоре, за да се предпази от вятъра.
Фрост зави по Оушън стрийт и измърмори учудено:
— Боже, виж само размерите на тези къщи.
— Иска ли ти се да се преместиш в някоя от тях?
— Може би като спечеля първите си десет милиона.
— По-добре Алис да започне да играе лотария, защото със сигурност няма да ги изкараш от заплатата си.
Следвайки писмените указания за посоката, те минаха между две гранитни колони и широката алея ги отведе пред красива къща почти до самата вода. Джейн излезе от колата и застина на място, треперейки от вятъра, за да се възхити на посребрените от солта керемиди и на трите кулички, гледащи към морето.
— Можеш ли да повярваш, че е оставила всичко това, за да стане монахиня? — промълви тя.
— Когато Господ те призове, струва ми се, че трябва да Го последваш.
Младата жена поклати глава.
— Аз? Бих го оставила да си звъни на вратата.
Изкачиха стъпалата пред входната врата и Фрост натисна бутона на звънеца.
Появи се дребна тъмнокоса жена, която отвори вратата само колкото да надникне през нея.
— От бостънската полиция сме — обясни Ризоли. — Ние ви се обадихме днес. Идваме да се срещнем с мисис Мажин.
Жената кимна и отстъпи встрани, за да им направи път.
— Тя е в Морската стая. Ще ви покажа пътя дотам.
Вървяха по полиран под от тиково дърво, покрай стени, по които висяха платна с изображения на кораби и бурно море. Джейн си представи как малката Камий бе расла в тази къща, как бе тичала по лъскавия под. Но всъщност дали беше тичала? Може би й е било разрешено само да върви тихо и уравновесено сред антиките?
Жената ги заведе в обширно помещение, чиито френски прозорци гледаха към морето. Гледката към сивата, надиплена от вятъра вода беше толкова драматична, че моментално привлече погледа на Ризоли и в началото тя не се фокусира върху обстановката вътре. Но дори докато съзерцаваше водата, усети киселата миризма в стаята. Миризмата на урина.
Обърна се към източника й: мъж, легнал в болнично легло край прозорците, сякаш изложен на показ като живо произведение на изкуството. На стол до него седеше жена с кестеняви коси, която се изправи, за да посрещне посетителите си. В лицето й Джейн не видя нищо от чертите на Камий. Красотата на Камий беше деликатна, почти ефирна. Тази жена беше цялата блясък и лустро, косата й беше подрязана безупречно, веждите й бяха изскубани и образуваха извити дъги, като крила на чайки.
— Аз съм Лорън Мажин, втората майка на Камий — каза тя и подаде ръка на Фрост.