— Защо мислите така?
— Защото тя копнееше точно за това. За наказанието. Болката.
— Камий ли?
— Казах ви, детектив, беше странна. На шестнайсет години реши да свали обувките и да ходи боса. През януари. Навън беше десет градуса! Слугинята я заварила да стои насред снега. Разбира се, всичките ни съседи скоро също научиха за това. Наложи се да я закараме в болницата заради измръзванията. Обяснила на лекаря, че го направила, защото светците страдали и тя също искала да изпита болка. Мислеше, че това ще я приближи до Бог. — Лорън поклати глава. — Какво можеш да сториш с такова момиче?
„Да го обичаш — помисли си Ризоли. — Да опиташ да го разбереш.“
— Исках да се консултира с психиатър, но Рандъл не даваше и дума да се издума за това. Той никога не прие, че собствената му дъщеря е…
Лорън направи пауза.
— Просто го кажи, мамо — обади се Блейк. — Тя беше луда. Всички бяхме на това мнение.
Бащата на Камий изохка тихичко. Лорън се изправи, за да избърше отново потеклата от устата му сребриста струйка слюнка.
— Ама къде е тази сестра? Трябваше да дойде в три.
— Колко време остана Камий, когато си дойде през март? — попита Фрост.
Лорън го изгледа разсеяно.
— Около седмица. Можеше да остане по-дълго, но предпочете да се върне в манастира бързо.
— Защо?
— Вероятно не й беше приятно да е близо до много хора. Много от роднините ми в Нюпорт бяха дошли за погребението.
— Казахте, че била саможива.
— Меко казано.
— Имаше ли много приятели, мисис Мажин? — поинтересува се Джейн.
— Ако е имала, никога не е водила никой от тях вкъщи, за да ни запознае.
— Ами в училище?
Ризоли погледна към двете момчета, които на свой ред се спогледаха.
Джъстин отвърна ненужно грубо:
— Само такива, които никое момче не би погледнало.
— Имах предвид гаджета.
Лорън се изсмя шокирано.
— Гаджета? Когато единствената й мечта беше да стане Божия невеста?
— Била е привлекателна млада жена — каза Джейн. — Вие може и да не сте го виждали, но съм убедена, че е имало момчета, които са го забелязали. Момчета, които са проявявали интерес към нея.
Погледна към синовете на своята домакиня.
— Никой не искаше да излиза с нея — заяви Джъстин. — Щяха да му се присмиват.
— А когато се прибра през март? Прекарваше ли време в компанията на някакви приятели? Някой мъж прояви ли особен интерес към нея?
— Защо питате все за гаджета? — възкликна Лорън.
Ризоли не виждаше начин да не им каже истината.
— Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но малко преди да бъде убита, Камий е родила. Бебето е умряло при раждането.
Погледна отново към братята.
И двамата я гледаха с еднакво изумление.
Единственият звук, който се чуваше в стаята през следващите няколко секунди, беше идващият откъм морето вятър, който се блъскаше в прозорците.
— Вие не четете ли вестници? — попита Лорън. — За всички ужасии, които правят свещениците? Тя живя в манастир през последните две години! Под техния надзор, под тяхната власт. Би трябвало да говорите с тях.
— Вече разпитахме единствения свещеник, който е имал достъп до манастира. Той ни даде доброволно ДНК. В момента го изследват.
— Значи все още не знаете дали бащата не е той. Защо тогава ни притеснявате с тези въпроси?
— Бебето трябва да е било заченато някъде през март, мисис Мажин. Месецът, когато е дошла тук за погребението.
— И вие мислите, че това се е случило тук?
— Къщата ви е била пълна с гости.
— И какво очаквате да направя? Да се обадя на всеки мъж, който ни е посетил през тази седмица? „О, между другото, случайно да си спал с доведената ми дъщеря?“
— Разполагаме с ДНК на бебето. С ваша помощ бихме могли да идентифицираме бащата.