— И това може би отвлече вниманието ни и не задълбахме повечко в живота на сестра Урсула.
— Там няма да намерите скандали.
— Не търся скандали. Търся мотива на нападателя.
— Да убие една шейсет и осем годишна монахиня ли? — Мери Клемънт поклати глава. — Не съм в състояние да си представя някакъв рационален мотив.
— Казахте, че сестра Урсула е била мисионерка в чужбина, в Индия.
Внезапната промяна на темата изглежда изненада игуменката. Тя се облегна назад на стола си.
— А това какво отношение има към случая?
— Разкажете ми повече. За времето, през което е била в Индия.
— Не съм сигурна какво точно искате да знаете.
— Била ли е обучена за медицинска сестра?
— Да. Работела в едно селце в покрайнините на град Хайдерабад. Била е там около пет години.
— И се върна в „Грейстоунс“ преди една година?
— През януари.
— Говореше ли много за работата си там?
— Не.
— Служила е пет години там и никога не е говорила за преживяванията си?
— Тук ценим мълчанието. Не празните приказки.
— Не бих нарекла „празни приказки“ разказите за мисионерската й работа в чужбина.
— Вие живели ли сте някога в чужбина, д-р Айлс? Нямам предвид дали сте били в някой хубав хотел за туристи, където камериерките сменят чаршафите всеки ден. Говоря за селата, чиито мръсни канали се изливат на улицата и където децата умират от холера. Опитът й там не беше особено приятна тема за разговори.
— Споменахте, че в Индия е преживяла насилие. Че селото, където работела, било нападнато.
Игуменката сведе поглед към дланите си, скръстени върху бюрото; кожата им беше зачервена и напукана.
— Преподобна майко? — обади се Мора.
— Не знам цялата история. Никога не е говорила за това пред мен. Малкото, което знам, съм го чула от отец Дулин.
— Кой е той?
— Служи в епархията в Хайдерабад. Обади се от Индия веднага след случилото се, за да каже, че сестра Урсула се връща в „Грейстоунс“. Че е пожелала да се върне към манастирския живот. Приехме я обратно, разбира се. Това е нейният дом. Естествено, че дойде тук да потърси утеха след…
— След какво, уважаема майко?
— След клането в село Бара.
Прозорецът внезапно се разтресе от порива на вятъра. От другата страна на стъклото денят беше лишен от всякакъв цвят. Сива стена, похлупена от сиво небе.
— Там ли е работила? — попита Мора.
Мери Клемънт кимна.
— Селото било толкова бедно, че нямало нито телефони, нито електричество. Там живеели почти сто души, но малцина извън него се осмелявали да го посетят. Това е животът, който бе избрала нашата сестра — да служи на най-злочестите хора на земята.
Съдебната лекарка се замисли за аутопсията на Дамата с плъховете. За черепа й, деформиран от болестта.
— Това село на прокажени ли е било? — попита тихо тя.
Игуменката кимна.
— В Индия ги смятат за най-нечисти от всички. Презират ги и се страхуват от тях. Семействата им ги прокуждат. Живеят в специални села, където могат да се оттеглят от обществото, където не трябва да си крият лицата. Където и другите са не по-малко деформирани от тях самите. — Монахинята погледна към събеседницата си. — Дори това не ги предпази от нападение. Село Бара вече не съществува.
— Казахте, че имало клане.
— Така го нарече отец Дулин. Масово клане.
— От кого?
— Полицията така и не идентифицира нападателите. Може да е било кастово клане. Или пък може да са били хиндуистки фундаменталисти, ядосани, че сред тях живее католическа монахиня. Нищо чудно да са били тамили или която и да било от воюващите помежду си фракции. Убили всички. Жени, деца. Две от сестрите в клиниката.
— Но Урсула оживяла.
— Защото през онази нощ не е била в Бара. Заминала предишния ден, за да вземе медицински консумативи от Хайдерабад. Когато се върнала на другата сутрин, от селото била останала само пепел. Работници от близката фабрика вече били на мястото и търсели оцелели, но така и не открили нито един. Дори животните — пилета, кози — били заклани и труповете им — изгорени. Сестра Урсула припаднала, като видяла погрома, и един лекар от фабриката я приютил в клиниката си до пристигането на отец Дулин. Тя е единствената оцеляла от Бара, д-р Айлс. Тя е била късметлийката.
„Късметлийка“ — помисли си Мора. Пощадена при клането само за да се върне в манастира „Грейстоунс“ и да открие, че Смъртта не я е забравила. Че дори тук не може да избяга от ръката й.