Дийн отвори дипломатическото куфарче, което беше внесъл в помещението. Извади оттам една папка и я плъзна по масата към младата жена.
— Тази снимка е направена преди десет дни в Провидънс, Роуд Айланд — обясни той.
Джейн отвори папката. Седналата до нея Мора имаше чудесна видимост към фотографията. На нея се виждаше мъж, свит в зародишна поза в багажника на автомобил. Сиво-бежовото килимче беше опръскано с кръв. Лицето на жертвата не беше пострадало, очите бяха отворени, видимата част от кожата беше станала пурпурна в резултат на кръвния застой след настъпването на смъртта.
— Името на жертвата е Хауард Редфилд, петдесет и една годишен, разведен бял мъж от Синсинати — започна Дийн. — Причината за смъртта е огнестрелна рана, направена през лявата темпорална кост. Освен това има многобройни фрактури и на двете коленни капачки, причинени с тъпо оръжие, вероятно чук. Има сериозни изгаряния по двете ръце, които бяха завързани с лейкопласт зад гърба му.
— Бил е измъчван — каза Ризоли.
— Да. И то старателно.
Джейн се облегна назад в стола си, пребледняла. Мора единствена в стаята знаеше причината за тази бледност и я наблюдаваше тревожно. Не й убягна отчаяната борба, която се изписа върху лицето й, видя съпротивата й срещу гаденето.
— Намерен е мъртъв в багажника на собствения си автомобил — продължаваше Дийн. — Колата била паркирана на около две преки от автобусната спирка в Провидънс. Това е само на около час, час и половина с кола оттук.
— Но е в друг щат — обади се Кроу.
Дийн кимна.
— Затова тази смърт не е достигнала до вашето внимание. Напълно възможно е убиецът да е откарал колата с жертвата в багажника до Провидънс, да я е оставил там и да е взел автобуса обратно за Бостън.
— Обратно за Бостън ли? — възкликна Мора. — Защо мислиш, че е започнал точно оттук?
— Просто предположение. Не знаем къде точно е извършено убийството. Не сме сигурни дори за движението на мистър Редфилд през последните няколко седмици. Домът му е в Синсинати, но го откриват мъртъв в Ню Ингланд. Не е оставил следи от кредитна карта, не знаем къде е отсядал. Знаем, че е изтеглил доста голяма сума от банковата си сметка преди един месец. И после е напуснал дома си.
— Прилича на човек, който бяга и не иска да бъде проследен — отсъди Мора. — Или който е уплашен.
Дийн погледна снимката.
— И очевидно с право.
— Разкажи ни повече за тази жертва — обади се Ризоли.
Беше си възвърнала самоконтрола и отново бе в състояние да гледа фотографията, без да трепне.
— Мистър Редфилд е бивш вицепрезидент на „Октъгън Кемикълс“, отговарящ за презокеанските операции на компанията — отвърна Дийн. — Преди два месеца си подава оставката, която обяснява с лични причини.
— „Октъгън“ ли? — попита Мора. — Даваха ги по новините. Не ги ли разследва в момента Комисията по ценните книжа?
Гейбриъл кимна.
— Комисията по ценните книжа завежда гражданско оплакване срещу „Октъгън“ заради многобройни нарушения, свързани с милиарди долари в незаконни трансакции.
— Милиарди? — възкликна Ризоли. — Уау!
— „Октъгън“ е огромна многонационална компания с годишни продажби, възлизащи на двайсет милиарда долара. Говорим за една наистина много голяма риба.
Джейн погледна снимката на мястото на убийството.
— И тази жертва е плувала във въпросното езеро. Знае как са изглеждали нещата отвътре. Мислите ли, че се е превърнал в проблем за „Октъгън“?
— Преди три седмици — продължи Дийн — мистър Редфилд се среща с официални представители от Министерството на правосъдието.
— Ето на — извика със смях Кроу. — Определено е бил проблем за тях.
— Помолил ги да се срещнат с него тук, в Бостън.
— Защо не във Вашингтон? — попита Ризоли.
— Обяснил им, че имало и други страни, които искат да направят изявления. Че трябвало да се направи тук. Това, което не знаем, е защо се е свързал с Министерството на правосъдието, вместо да отиде направо в Комисията по ценните книжа, тъй като предполагаме, че е било свързано с разследването на „Октъгън“.
— Но не го знаете със сигурност?
— Не. Защото така и не отишъл на срещата. Бил е убит преди това.
— Хей — обади се Кроу, — мирише на платено убийство, и изглежда като платено убийство…
— Какво общо има всичко това с Дамата с плъховете? — попита Джейн.