— Аз се старая да върша моята. Тя е единственият ни свидетел.
— И е в критично състояние. Трябва да я извадим от кризата, преди някой да говори с нея.
— Но е в съзнание, нали?
— Да.
— Разбира ли какво става?
Младият мъж направи пауза. На слабата светлина в отделението не можеше да види изражението му. Успяваше да различи само широките рамене и зеленикавата светлина от редиците монитори, отразена в очите му.
— Не съм сигурен. Честно казано, не очаквах някога да дойде в съзнание.
— Защо пада кръвното й налягане? Това нещо ново ли е?
— Преди малко започна да я обзема паника, вероятно заради тръбичката в трахеята й. Плашещо преживяване е да усетиш тръбичка в гърлото си, но трябва да остане там, за да й помага да диша. Дадохме й валиум, когато кръвното й започна да се повишава. Тогава изведнъж започна да пада главоломно.
Една сестра се показа зад завесата и извика:
— Д-р Сътклиф?
— Да?
— Кръвното не реагира дори на допамина.
Лекарят се върна в стаичката на монахинята.
През открехнатата завеса Ризоли наблюдаваше разиграващата се само на няколко крачки от нея драма. Ръцете на сестра Урсула бяха свити в юмруци, сухожилията им бяха опънати като въжета, докато опитваше да се освободи от каишките, задържащи китките й за леглото. Горната част на главата й беше бинтована, от устата й излизаше тръбичката, която я свързваше с дихателната апаратура, но лицето й се виждаше ясно. Изглеждаше подуто, бузите бяха яркочервени. Уловена като в капан от тази мумифицираща маса от марли и тръбички, тя бе отворила широко очите си, като преследвано животно; зениците й бяха разширени от страх, погледът й скачаше трескаво ту наляво, ту надясно, сякаш търсейки начин да избяга. Металните рамки на леглото дрънчаха като решетки на клетка, докато се мяташе, опитвайки да се освободи от каишките. Целият й торс се повдигна от леглото и алармата на следящата сърцето апаратура изведнъж писна.
Погледът на Джейн политна към монитора, където линията се бе изравнила.
— Всичко е наред, всичко е наред! — обади се Сътклиф. — Просто един от проводниците се отдели.
Върна жичката на мястото й и сърдечният ритъм се появи отново на екрана.
— Увеличете скоростта на изтичане на допамина — каза Юън. — Нека тече по-бързо.
Сестрата отвори максимално дюзичката на системата и във вената на Урсула потече физиологичен разтвор. Погледът й срещна погледа на Ризоли в последния миг на осъзнатост. Точно преди очите й да се изцъклят, преди последната искрица съзнание да изгасне. И след това Джейн виждаше само смъртен страх.
— Налягането все така не се повишава! Падна до шейсет…
Мускулите на лицето на монахинята се отпуснаха и ръцете й паднаха върху леглото. Очите под полузатворените клепачи вече не се фокусираха. Не виждаха.
— Силно неравномерен пулс — каза сестрата. — Виждам силно неравномерен пулс!
Всички погледи се насочиха към монитора на сърдечната дейност. Линията, която досега се бе движила нагоре-надолу бавно, но равномерно, сега бе изкривена от резки, главоломни спадове и върхове.
— Вентрикуларна тахикардия! — каза Юън.
— Не долавям никакво налягане!
— Свалете страничното перило на леглото. Хайде, хайде, да започваме компресиите.
Ризоли бе изблъскана назад, по-далеч от вратата, когато една от сестрите се подаде навън и извика:
— Имаме код синьо!
През прозореца на стаичката Джейн виждаше развихрилата се край леглото на монахинята буря. Виждаше как главата на Юън ту се повдига, ту изчезва надолу в ритъма на кардиопулмонарната ресусцитация. Наблюдаваше как в системата инжектираха едно след друго различни лекарства и към пода летяха стерилни опаковки.
Ризоли погледна към монитора. Сега линията на екрана бе леко назъбена.
— Заряд на двеста!
Всички в стаичката отстъпиха назад, когато една сестра се наведе напред с дефибрилатора. Джейн видя ясно оголените гърди на Урсула, със зачервена и покрита с петна кожа. Стори й се шокиращо, че една монахиня може да има толкова големи гърди.
Дефибрилаторът се допря до гръдния й кош.
Торсът на Урсула подскочи, все едно завързан за конци, които бяха дръпнати рязко.
Стоящата до Ризоли полицайка прошепна:
— Имах лошо предчувствие. Няма да я бъде.
Сътклиф погледна отново към монитора. После срещна погледа на Джейн през прозореца. И поклати глава.