Мора пристигна в болницата един час по-късно. След обаждането на Ризоли бе станала от леглото, оставяйки Виктор да спи на възглавницата до нея, и се бе облякла, без да си вземе душ. Докато асансьорът я качваше към интензивното отделение, все още усещаше мириса на кожата му, а тялото я понаболяваше тук-там от грубото любене през нощта. Беше тръгнала за болницата, докато умът й бе все още фокусиран върху секса, върху топли, а не студени тела. Върху живите, а не върху мъртвите. Облегна се назад на стената на асансьора и притвори очи, позволявайки си да се наслади на преживените мигове още малко. Да удължи удоволствието с още една минута.
Отварянето на вратата я стресна. Изправи рязко гръбнак и премигна срещу двете медицински сестри, които се готвеха да влязат, и побърза да излезе, с пламнали бузи. „Дали го забелязват? — питаше се тя, докато вървеше по коридора. — Сигурно всички виждат на лицето ми гузната руменина, оставена от секса.“
Ризоли беше в чакалнята на интензивното отделение, отпусната на дивана, и отпиваше кафе от пластмасова чашка. Тя изгледа продължително Мора, сякаш също бе доловила нещо по-различно в нея. Една невидима червенина, през нощта, когато трагедията ги беше призовала.
— Казват, че получила инфаркт — обясни Джейн. — Положението не изглежда добро. Поддържат живота й с медицинска апаратура.
— Кога приложиха кода?
— Към един. Работиха над нея почти час и успяха да върнат някакъв сърдечен ритъм. Но сега е в кома. Без спонтанно дишане. Зениците й не реагират. — Поклати глава. — Не мисля, че вкъщи вече има някой.
— Какво казват докторите?
— Ами, мненията им са противоречиви. Д-р Юън още не е готов да дръпне щепсела. Но лекарят хипи смята, че главният мозък е вече мъртъв.
— Д-р Сътклиф ли имаш предвид?
— Да. Готиният тип с опашката. Нареди сутринта да направят електроенцефалограма, за да проверят мозъчната активност.
— Ако няма, ще бъде трудно да се оправдае включването към животоподдържаща апаратура.
Ризоли кимна.
— Така си и мислех, че ще кажеш.
— Имаше ли свидетели на спирането на сърцето?
— Какво?
— Присъстваше ли медицински персонал, когато сърцето спря?
Безстрастните въпроси на Мора като че ли раздразниха Джейн. Остави чашата си така рязко, че разля малко кафе върху масата.
— Цяла тълпа. Аз също бях там.
— Какво доведе до обявяването на кода?
— Казаха, че кръвното й налягане първо се покачило и сърцето й биело като побъркано. Когато дойдох, кръвното й налягане вече падаше. А после сърцето спря. Така че, да, цялото събитие стана пред свидетели.
Секундите минаваха. Телевизорът работеше, но без звук. Погледът на Ризоли се премести към надписите, пробягващи в долната част на екрана по време на новините на Си Ен Ен.
„Недоволен служител застрелва четирима човека в автомобилен завод в Северна Каролина… Разливане на токсични вещества при дерайлиране на влак в Колорадо…“
„Нескончаемо изброяване на катастрофи из цялата страна, а ние тук, две уморени жени, напрягаме сили, за да изкараме тази нощ.“
Мора приседна на дивана до нея.
— Как си, Джейн? Не изглеждаш във форма.
— Чувствам се ужасно. Сякаш ми изпива всяка капка енергия. И не остава нищичко за мен.
Допи кафето си на една глътка и хвърли празната чашка в кошчето за боклук. Не го улучи. Без да помръдне просто впери поглед в чашката, прекалено уморена, за да стане и да я вдигне от пода.
— Момичето го идентифицира — рече тя.
— Какво?
— Нони. — Направи пауза. — Гейбриъл беше толкова добър с нея. Направо ме изненада. Не съм очаквала, че може да бъде толкова добър с деца. Знаеш го какъв е — толкова трудно е да го разгадаеш. Толкова е напрегнат. Но беше достатъчно да седне до нея, за да я накара да яде от ръката му… — Загледа се някъде напред с копнеж, после се осъзна и разтърси глава. — Нони разпозна снимката на Хауард Редфилд.
— Той ли е бил мъжът, отишъл в „Грейстоунс“? Заедно с нашата неизвестна жертва?
Ризоли кимна.
— Ходили са там заедно. Опитали да влязат, да я видят.
Мора поклати глава.
— Не проумявам. Какво, за бога, би могло да свързва тези трима души?
— На този въпрос можеше да отговори единствено Урсула. — Джейн стана и си облече палтото. Тръгна към вратата, после спря. Погледна назад към лекарката. — Беше се събудила, разбра ли?
— Сестра Урсула ли?