Приближих се и се наведох под масата. Брукнър се сражаваше с покривката.
— Проклета работа — каза той. — Мислех, че ще съм в безопасност — а се уплаших.
Открих един от краищата и го дръпнах. Брукнър размърда рамото си и дясната му ръка се измъкна от плата. Държеше револвер.
— Ето — каза той. — Най-после. Лесна работа.
Той измъкна другото си рамо и покривката се смъкна до кръста му. Измъкнах пистолета и го поставих на масата. Двамата издърпахме целия плат от краката му и Алън премести първо едното си коляно, после другото, и изпълзя изпод масата. Покривката излезе заедно с него. Най-после той пое ръката ми и се закрепи на коляно, докато стъпи на едното си стъпало, обуто в опушеносин чорап. След това го дръпнах, докато се изправи и постави другото си стъпало, обуто в черен чорап, върху покривката.
— Готово — каза той. — Тип-топ сме.
Той залитна напред и се остави да го хвана за лакътя. Повлякохме се през кухнята към един стол.
— Стари схванати стави — каза той и започна предпазливо да протяга ръце и повдига крака. В бакенбардите му още лъщяха сълзи.
— Ще се погрижа за тая мръсотия на пода — казах.
— Прави каквото щеш — от него отново се надигна вълна от мъка и ярост. — Ще има ли погребение? Добре ще е да има, защото аз отивам на него — лицето му се вдърви от гняв и от усилието да спре сълзите си. Минотавърските очи отново блеснаха. — Хайде, казвай.
— Погребението е утре. В един часа при „Трот Брадърс“. Ще бъде кремирана.
Свирепата гримаса отново разпъна чертите му. Той скри лице зад възлестите си ръце, облегна лакти върху коленете си и шумно заплака. Ризата му беше посивяла от прах и почерняла по ръба на яката. Кисела, немита миризма се носеше от него, едвам различима сред вонята на изпражнения.
Най-сетне той престана да плаче и избърса носа о ръкава си.
— Знаех си — каза той и вдигна поглед към мене. Клепачите му бяха зачервени и възпалени.
— Да.
— Затова стигнах до това положение — той избърса повечето от сълзите по копринено белите си бакенбарди. По лицето му премина сянка на болка и объркване, почти толкова ужасна, колкото и скръбта му.
— Ейприл смяташе да ме заведе — имаше такова едно място — внезапният гняв отново се разтопи в мъката и тялото му се затресе от усилието да изглежда свиреп, когато всъщност му се плачеше.
— Тя смяташе да те заведе някъде?
Той размаха големите си ръце из въздуха, отхвърляйки темата.
— А това за какво е? — посочих жужащата купчина върху кърпите.
— Импровизирана глава. Тук долу се запуши или нещо подобно, за нищо не става, а аз не мога винаги да се качвам догоре. Така че сложих малко кърпи.
— Имаш ли лопата някъде?
— В гаража, предполагам.
Намерих плоска лопата за въглища в един от ъглите на гаража, приютен под дъбовете. Върху бетонната плоча имаше колекция от стари петна, заобиколена от древна косачка, гребло за листа, две счупени лампи и купчина от кашони. На далечната стена гърбом бяха облегнати картини в рамки. Наведох се да взема лопатата. Върху старите петна имаше дълга ивица течност, достатъчно прясна, за да блести. Докоснах я с пръст — мазна, не съвсем засъхнала. Подуших пръста си — миришеше като стара спирачна течност.
Когато се върнах в кухнята, Алън се беше облегнал на стената и държеше черен чувал за боклук. Той се изправи и размаха чувала.
— Знам, че изглежда ужасно, но тоалетната не работеше.
— Ще видя какво й е след като махнем тая мръсотия.
Той отвори чувала и аз започнах да хвърлям боклука с лопатата. След това завързах чувала и го сложих в друг чувал, преди да го сложа в кофата за боклук. Докато миех пода, Алън ми разказа два пъти с абсолютно едни и същи думи как, когато е бил студент първа година в Харвард, една сутрин се събудил и открил, че съквартирантът му е умрял в съседното легло. Двата разказа бяха разделени от не повече от пет секунди пауза.
— Интересна история — казах, опасявайки се, че ще ми я разкаже за трети път.
— Виждал ли си смъртта отблизо?
— Да — казах.
— Как ти се случи това?
— Първата ми задача във Виетнам беше регистрация на гробове. Трябваше да проверявам идентичността на загиналите.
— Как ти подейства това?
— Трудно е да се опише — казах.
— Ами Джон — каза Алън. — Не му ли се е случило нещо странно там?
— Единственото, което знам, е че се е оказал затворен под земята заедно с много трупове. Смятаха, че и той е загинал.
— Как му подейства това?
Доизбърсах пода, излях мръсната вода в мивката, напълних мивката с гореща сапунена вода и започнах да мия чиниите.