— Да.
— Опитай пак. Това не е всичко.
Дори в своята разруха, Алън Брукнър беше като Илайза Морган, човек, който може да те подсети за великолепието на човешкия род. Той потопи глава под водата и се подаде, пръхтейки.
— Имам нужда от пет секунди душ.
Изправи се, дръпна завесата над ваната и пусна водата. След като провери температурата, обърна водата към душа и ахна, когато водата изригна върху него. След няколко секунди спря водата и отвори завесата. Беше розов и бял, димящ.
— Хавлия — той посочи към закачалката — Имам план.
— Аз също — казах, подавайки му хавлията.
— Ти кажи пръв.
— Каза, че имаш малко пари, нали?
Той кимна.
— В чекова книжка ли са?
— Част от тях.
— Позволи ми да извикам чистачка. Ще свърша първоначалната работа, за да не побягнат с писъци още щом пристъпят в къщата, но тук трябва да се почисти, Алън.
— Добре де, хубаво — каза той и уви хавлията около себе си.
— И ако можеш да си го позволиш, някой би трябвало да идва тук по два часа на ден да ти готви и да се грижи за тебе.
— Ще си помисля — каза той. — Искам да слезеш долу и да се обадиш на цветарницата „Далгрен“ на авеню „Бърлин“, за да поръчаш два венеца — той ми повтори името „Далгрен“. — Не ме интересува, ако ще да са по сто долара. Изпрати единият в „Трот Брадърс“, а другият поръчай за тук.
— Ще се обадя и на службите за почистване.
Той захвърли кърпата към закачалката и излезе от банята с вдървена походка, за миг напълно овладял себе си. Застана в коридора и бавно се извъртя. Помислих си, че не помни къде е спалнята му.
— Между другото — каза той. — Щом си се захванал, дай поръчка също да окосят моравата.
Слязох долу и оставих съобщение на службите за почистване и окосяване да ме потърсят в къщата на Джон, след което взех още един чувал за боклук и прибрах повечето от сметта по пода на всекидневната. Обадих се в цветарницата на авеню „Бърлин“ и поръчах двата венеца, след това се обадих в регистрацията на частните сестри и попитах дали Илайза Морган е свободна да започне работа в понеделник сутринта. Изсипах мръсните чинии в кухненската мивка, кълнейки се пред себе си, че за последен път се занимавам със слугинаж за Алън Брукнър.
Когато отново се качих горе, той седеше на леглото и се опитваше да се пребори с една официална бяла риза. Косата му се виеше около главата.
Той протегна ръце като дете и аз оправих ръкавите му, издърпах двете предници и започнах да ги закопчавам.
— Извади от гардероба ми тъмносивия ми костюм — каза.
Натъкмих краката му в крачолите и извадих от едно чекмедже черни копринени чорапи. Алън пъхна стъпалата си в чифт стари черни обувки, и бързо и сръчно ги завърза, като същевременно развиваше теория за устойчивостта на някои видове механична памет у хора с увредена в други отношения памет.
— Виждал ли си дух? Привидение? Или каквото там му е името?
— Е де — усмихнах се аз. На тая тема никога не бях разговарял.
— Когато бяхме малки момченца, брат ми и аз бяхме отгледани от баба ми и дядо ми. Бяха чудесни хора, но баба ми умря в леглото, когато бях на десет години. В деня на погребението й къщата беше пълна с приятели на баба и дядо и всичките ми вуйчовци и лели бяха дошли — трябваше да решат какво да правят с нас. Чувствах се съвършено изгубен. Качих се на горния етаж. Вратата на спалнята на баба и дядо беше отворена и в огледалото зад вратата видях баба да лежи в леглото. Тя ме гледаше и се усмихваше.
— Уплаши ли се?
— Никак. Знаех, че ми казва, че още ме обича и че ще имам добър дом. По-късно ни взе една от лелите ни. Но никога след това не съм вярвал в догматичното християнство. Знаех, че няма рай и ад в буквалния смисъл. Понякога границата между живи и мъртви е проницаема. Ето как започнах бляскавата си кариера.
Това ми напомни нещо, което Уолтър Драгонет беше казал на Пол Фонтейн.
— Винаги след това съм се опитвал да забелязвам нещата. Да обръщам внимание. Така че побеснявам от загубата на паметта си. Не мога да го понеса. И страшно ценя моменти като сегашния, когато приличам донякъде на това, което бях.
Той погледна надолу към себе си: бяла риза, панталони, чорапи, обувки. Изсумтя и затвори ципа си. След това се надигна от стола.
— Трябва да оправя тези бакенбарди. Би ли дошъл пак с мене в банята?
— Какво правиш, Алън? — изправих се да го погледна.
— Стягам се за погребението на дъщеря си.