— Чакай, чакай, не те чувам — Марджъри се оттласна странично да излезе след мъжа си.
Алън Брукнър въздъхна, отвори вратата си и безмълвно излезе.
Джон повтори това, което току-що беше казал.
— След това има някаква служба. Когато свърши, отиваме в крематориума.
— Без усложнения, а? — попита баща му.
Джон вече вървеше към стъпалата.
— О — той се извърна с един крак върху първото стъпало. — Трябваше да ви предупредя, предполагам. Първата част е открит ковчег. Уредникът тук изглежда смята, че така е редно.
Чух Алън рязко да си поема дъх.
— Не обичам открити ковчези — каза Ралф. — Какво се предполага, че трябва да правим, да отидем и да приказваме с въпросното лице ли?
— Бих искал да мога да поприказвам с въпросното лице — каза Алън. За миг той изглеждаше съвършено окаян. — Някои други култури, разбира се, не се съмняват, че човек може да общува с мъртвите.
— Така ли? — попита Ралф. — Като в Индия, това ли имате предвид?
— Да тръгваме — Джон се заизкачва по стълбите.
— В индийските религии ситуацията е малко по-сложна — каза Алън. Той и Ралф заобиколиха колата отпред и тръгнаха след Джон. До мен достигаха откъслеци от разговора им.
Марджъри ме погледна с неприязън. Будех известно недоверие у нея. Може би поради декоративните ципове по японския ми костюм.
— Ами хайде — казах аз и й подадох лакътя си.
Тя се вкопчи в него с ръка като папагалски крак.
2
Джойс Брофи ни отвори грамадната входна врата. Беше облечена в тъмносиня рокля, която изглеждаше като коктейлно облекло за бременни жени, и косата й беше добре пригладена.
— Божке, чудехме се защо толкова се бавите!
Тя ни отправи нелепо тържествуваща усмивка и ни покани да влезем с кратки движения, като че ли премиташе.
Джон говореше с дребен прегърбен мъж на около седемдесет години, чието посивяло лице беше белязано с дълбоки, изнурени бръчки и бръчици.
— Не, не, господине, трябва да се запознаете с баща ми — каза Джойс. — Да свършим с формалностите, преди да влезем в залата за излагане, нали знаете, всяко нещо с времето си и други подобни неща.
Приведеният мъж в широкия сив костюм ми се ухили свирепо и ми протегна ръката си. Когато я сграбчих, той силно ме стисна и аз също го стиснах.
— Да, господине — каза той. — Какъв ден за всички нас.
— Татко — каза Джойс Брофи, — току-що се запозна с професор Рансъм и професор Брукнър, а това е приятелят на професор Рансъм, ъ-ъ…
— Тим Андърхил — каза Джон.
— Професор Андърхил — каза Джойс. — А това тук е госпожа Рансъм, майката на професор Рансъм. Това е татко, Уилям Трот.
— Наричайте ме просто Бил — дребният човечец разтегли още повече и без друго зверската си усмивка и сграбчи дясната ръка на Марджъри със своята лява, така че да може да смачка едновременно ръцете и на двама ни. — Добър некролог беше, нали? Ние много се старахме за тоя и мисля, че си струваше.
Никой от нас не беше погледнал сутрешния вестник.
— О, да — каза Марджъри.
— Просто искахме да изразим нашата скръб. Отсега нататък главното е да се отпуснете и да се насладите и помнете, че ние постоянно сме наблизо, за да ви помагаме — той пусна ръцете ни.
Марджъри разтърка длани.
Наричайте-Ме-Просто-Бил отпрати усмивка, която трябваше да е изпълнена със съчувствие, и се отдалечи заднишком.
— Моето момиченце ще ви заведе в Параклиса на покоя. Ние ще въведем гостите ви по време на службата.
Докато казваше това, той се беше отдалечил на около шест стъпки назад и при последната си дума се завъртя рязко и хукна с изненадваща скорост по един дълъг тъмен коридор.
Наричайте-Ме-Просто-Джойс го съзерцаваше с обич около две секунди.
— Отива да включи първата част от музикалната програма, това ще е фонът за личните ви размишления значи. Столовете са подредени и когато гостите ви се появят значи, бихме искали вие да се придвижите от лявата страна на предния ред, това е мястото на най-близките родственици — тя примигна към мене, — и приятели.
С дясната си ръка тя притисна могилата на корема си, а с лявата посочи към коридора. Джон тръгна до нея и те заедно поеха по коридора. От далечни колонки се процеждаше музика на орган. Алън се понесе по коридора като сомнамбул. Ралф закрачи до него.
— Значи раждаш се отново и отново. А каква е отплатата?
Не можах да чуя промърморения от Алън отговор, но въпросът го върна в настоящето, той вдигна глава и тръгна по-решително.
— Не знаех, че сте един от професорите-приятели на Джон — каза Марджъри.
— Съвсем неотдавна ме повишиха — казах.
— Ралф и аз така се гордеем с вас — тя ме потупа по ръката, докато следвахме другите в балната зала, изпълнена с мека светлина и ромоленето на почти застинала органна музика. Редици от сгъваеми столове бяха поставени от двете страни на централна пътека, която отвеждаше към подиум, обграден с венци и вази с цветя. На издигнатата платформа зад подиума, върху дълга маса, драпирана в черно, лежеше дълбоко полиран бронзов ковчег. Най-горната четвърт от ковчега беше повдигната и облегната назад като капак на пиано, откривайки пухкава, пискюлеста бяла тапицерия. Профилът на Ейприл Рансъм, под ъгъла, който й придаваше твърда бяла сатенена възглавничка, сочеше отвъд отворения капак към пъпчивата акустична облицовка на тавана.