— Гледай Джон да не разбере, че се интересуваш от записките й — каза той. — Нека за известно време останем незабележими.
— И ти си го мислиш, нали? Имаш някакви такива идеи, нали?
— Искам да разбера кой я е убил. Искам също да разбера кой е убил тоя Грант Хофман. И имам нужда от помощта ти.
— Джон също.
— Помагай и на Джон, но бих предпочел да не му казваш за разговорите ни, докато не ти кажа, че може.
Съгласих се с това.
— Казах ти, че искам да разбера — каза Том. — Точно това е. Искам да разбера как и защо Ейприл Рансъм и този аспирант са били убити. Ако можем да помогнем на полицията на този етап, ще е чудесно. Но и да не можем, все едно. Справедливостта не е моят бизнес.
— Все ти е тая дали ще заловят убиеца на Ейприл?
— Не мога да предвидя какво ще се получи. Може да научим кой е и да не можем да направим каквото и да било. За мене това ще е приемливо.
— Но ако разберем кой е, би трябвало да можем да дадем тази информация на полицията.
— Не винаги се получава така — той се облегна назад, за да види как възприемам казаното.
— Ами ако не се съглася? Просто се връщам при Джон и забравям за разговора, така ли?
— Връщаш се при Джон и правиш, каквото намериш за добре.
— Никога няма да разбера какво се е случило. Никога няма да науча какво си свършил или открил.
— Навярно не.
Непоносима ми беше мисълта да си отида, без да знам какво ще прави — трябваше да знам какво ние двамата бихме могли да открием.
— Ако си мислиш, че ще взема да си тръгна, не си наред — казах.
— Браво — усмихна се той. Навярно и за миг не бе допускал, че ще отхвърля условията му. — Ела горе. Ще ти покажа играчките си.
2
В левия край на голямата стая на долния етаж, след шкафовете за аудисистемата и след рафтовете, претъпкани с компактни дискове, имаше стълбище, което водеше на втория етаж. Том вървеше напред през едно стъпало от мене, като обясняваше:
— Искам да започнем от самото начало. Ако нищо друго не излезе, поне искам да разбера убийствата на първата Синя Роза. Дълго време Леймънт — както и ти, Тим — смяташе, че случаят е приключен. Но мисля, че постоянно го е гризяло съмнение.
На върха на стълбището той се обърна да ме погледне.
— Той ми разказа цялата история на убийствата на Синята Роза два дни преди смъртта си. Връщахме се със самолет от Ийгъл Лейк и смятахме да отседнем в „Сейт Олуин“ — той се изсмя. — Две монахини на предните седалки едвам не си строшиха вратовете от усилието да чуят всичко. Леймънт каза, че самоубийството на Дамрош е било нещо като неправомерен арест — по това време той вече знаеше, че дядо ми е убил Дамрош. Леймънт правеше две неща едновременно. Той ме подготвяше да посрещна истината за дядо ми.
Той отстъпи, за да се кача на площадката.
— А второто нещо…
— … беше да ме заинтригува с убийствата на Синята роза. Мисля, че това щеше да бъде следващата ни съвместна работа. Знаеш ли какво означава това? Ако не беше убит, Леймънт и аз бихме могли да спасим живота на Ейприл Рансъм.
Лицето му се сгърчи.
— Ето нещо, което бих искал да разясня.
— Аз също — казах. Имах своите собствени мотиви да искам да науча кой е първият убиец Синята Роза.
— Добре — каза той.
Сега Том не изглеждаше отпуснат, отегчен, безразличен или отчужден. Не изглеждаше объркан или нещастен. Бях виждал всички тези неща у него много пъти, но никога не го бях виждал обхванат от добре контролирана възбуда. Никога не ми беше позволявал да видя тази му стоманена страна. Изглежда беше неговата най-същностна част.
— На работа — Том се извърна, тръгна по коридора към това, което някога е било вратата на спалнята на Леймънт фон Хайлиц, и влезе.
Когато влязох след него, старата спалня беше тъмна. Първото ми впечатление беше за хаос, подобен на хаоса от долния етаж, като при скоростна разпродажба. Долових смътните очертания на бюра и шкафове, и на нещо, напомнящо стъклените повърхности на няколко телевизора. Тъмни етажерки, пълни с книги, покриваха по-голямата част от стените. Плътна тъмна завеса покриваше прозореца. В дъното на стаята Том запали една халогенна лампа и аз най-сетне разбрах, че телевизорите са всъщност монитори на компютри.
Той методично обиколи стаята, запалвайки лампи, докато аз си давах сметка, че кабинетът му изпълнява две функции: старата главна спалня на къщата беше една доста по-подредена версия на долната стая. Тук Том живееше и работеше. До една от стените с книги имаше три компютърни станции; четвърти, много по-голям компютър беше поставен на дървеното бюро до затъмнения прозорец. Шкафове за документи с пластмасови кутии за минидискове върху тях стояха до всяка от станциите и от двете страни на бюрото. До една от станциите имаше професионална копирна машина. Аудиотехника запълваше две високи лавици на библиотеката от лявата ми страна. Пред друга стена от книги имаше дълго червено кожено канапе като у Алън Брукнър, с карирано одеало, сгънато от едната му страна. Под прав ъгъл спрямо канапето стоеше кресло със същата тапицерия. До тях имаше стъклена масичка с книги и списания, с няколко бутилки и кофа за лед, както на долния етаж. Върху лъскавата бяла облицовка на камината от високи кристални вази се протягаха жълти орхидеи. Стръкове от жълти фрезии изригваха от една плътна синя ваза, поставена на някакъв нисък черен уред.