Лампите хвърляха меки кръгове светлина, които позлатяваха изплискващия се към етажерките килим. Орхидеите разтваряха чувствените си устни и се навеждаха напред.
Чудех се колцина ли са били поканвани в тази стая. Бих се обзаложил, че само Сара Спенс е влизала тук преди мене.
— На връщане от Ийгъл Лейк баща ми ми каза нещо, което никога не съм забравял. Отвреме-навреме трябва да се връщаш към началото и да огледаш всичко по нов начин.
Том постави чашата си на бюрото и пое в ръка книга, подвързана в сиви платнени корици. Завъртя я в ръцете си, после я завъртя още веднъж, сякаш търсеше заглавието.
— След което добави: Отвреме-навреме имаш много силни причини, поради които не можеш или не желаеш да направиш това.
Той отново потърси невидимото заглавие. Дори на гърба на корицата не пишеше нищо.
— Тъкмо това ще направим спрямо случая на Синята Роза. Ще се върнем в началото, в началото на едно-две неща, и ще се опитаме да видим всичко по новому.
Усетих припламване на огромно смущение, нищо повече.
Том Пасмор постави странната книга обратно на бюрото и се приближи към мене с протегнати ръце. Вдигнах старото износено куфарче и му го подадох.
Моментът на смущение имаше привкус на вина.
Том включи копирната машина. Тя забръмча. Дълбоко във вътрешността й блесна ярка светлина.
Той извади от куфарчето дебела купчина от пожълтяваща хартия. Горният лист бе разкъсан на две места, сякаш някой се беше опитвал да прегледа долните страници, без да махне ластиците, с които са привързани. Ластици обаче нямаше. Пред погледа ми изникнаха два жилави, скъсани четиридесетгодишни ластици, които лежат отпуснато в някоя гънка на дъното на чантата.
Той постави документите в машината.
— По-добре да прекалиш с предпазливостта си — той повдигна горната страница и залепи с лепенки скъсаните места. След това подравни купчината хартия и я намести цялата на една от плоскостите. Завъртя едно копче.
— Ще направя по едно копие и за двама ни — той натисна друго копче и направи крачка назад. Нажежената светлина отново блесна и два чисти листа излязоха отстрани на машината.
— Добра машинка — каза й Том, после се обърна към мене с крива усмивка и каза: — Не си изнасяй работата на улицата, както ми каза веднъж един много мъдър човек.
3
Чисти бели листа изскачаха от копирната машина.
— Познаваш ли Пол Фонтейн или Майкъл Хоуган?
— Знам по нещичко и за двамата.
— Какво знаеш? Интересува ме.
Без да изпуска от очи машината, Том отстъпи назад и се протегна за чашата си. Той приседна на ръба на канапето, все още наблюдавайки как листовете изскачат от машината.
— Фонтейн е велик детектив. Има изумително много успешно приключени случаи. Въобще не броя тези, които си признават сами. Смятат го за геният на залата за разпити. А Хоуган е може би най-уважаваното ченге в Милхейвън — свършил е много работа като следовател по убийствата и преди две години е бил повишен в сержант. Според това, което съм видял, дори хората, които би трябвало да му завиждат, са му много верни. Впечатляващ човек е. И двамата са впечатляващи, но Фонтейн се прави на шут, за да го скрие.
— Стават ли много убийства в Милхейвън?
— Повече, отколкото човек би могъл да очаква. Сигурно средно по едно на ден. В началото на петдесетте вероятно е имало по около две седмично — така че Синята роза предизвиква истинска сензация.
Том се изправи да огледа как вървят листата от досието през машината.
— Ти знаеш какви са повечето убийства. Или са свързани с наркомания, или са битови. Връща се човечецът вкъщи пиян, сбива се с жена си и я пребива до смърт. На жената й писва мъжът й да я лъже и го застрелва със собствения му пистолет.
Том отново провери машината. Удовлетворен, седна на ръба на канапето.
— Все пак отвреме-навреме се случва по нещо, което мирише по-различно от обикновено. Учителка от Милуоки, дошла да види братовчедка си, изчезва по пътя към някой търговски център и свършва гола на полето, с вързани ръце и крака. Един интернист беше убит в мъжката съблекалня на стадиона в началото на мача. Пол Фонтейн разгада тези случаи — говори с кого ли не, проследи всички възможни нишки и стигна до присъди.