— Кои бяха убийците?
— Загубеняци — каза Том. — Тиквеници. Не са имали връзка с жертвите си, просто са видели някого, за когото са решили, че искат да го убият, и са го убили. Ето защо Фонтейн е блестящ уличен детектив. Той души наоколо, докато събере всички парченца, направи ареста и подреди пъзела. Аз не бих могъл да реша тези случаи. На мене ми трябва хартиена следа. Някакъв дегенерат, който намушква доктор в тоалетната, измива кръвта от ръцете си, купува си хот-дог и се връща да си седне на мястото — такъв не го грози никаква опасност от моя страна — той ме погледна натъжено. — Моят вид разследване понякога изглежда да е на изчезване.
Том взе купа с оригиналните документи от машината и го прибра обратно в куфарчето. Единият куп с копията постави на бюрото си, а другият подаде на мене.
— Нека ги прелистим набързо тая вечер, за да видим дали няма да хвръкне някоя и друга искрица.
Все още мислех за Пол Фонтейн.
— От Милхейвън ли е Фонтейн?
— Не знам от къде е — каза Том. — Мисля, че е дошъл тук преди десет-петнайсет години. Някога полицаите винаги работеха по родните си места, но сега се местят, търсят си повишение и по-добра заплата. Половината от нашите следователи не са тукашни.
Том стана от канапето, отиде до първата работна станция и включи компютъра, като натисна с крак едно копче на разклонителя под него. След това отиде до втората и третата станция и направи същото. После седна на бюрото си и се наведе, за да включи и тоя компютър.
— Я да видим какво ще можем да открием за тоя твой номер на кола.
Пръстите на Том заиграха по клавишите и по монитора премина поредица от различни екрани. Последният беше серия от кодове, наредени в една редица. Том постави диск в драйв Б — дотолкова разбирах въз основа на личния си опит — и набра няколко цифри по телефона, закрепен на модема му. Екранът остана за миг празен, след което изписа отново с prompt.
Том изписа някакъв код и натисна enter. Екранът отново угасна, след което се появи LC?
— Какъв беше оня номер?
Показах му листчето, той набра номера и отново натисна enter. Номерът остана на екрана. Той натисна копче, на което пишеше receive.
— Сега си в Картотеката на автомобилния департамент, така ли?
— Истината е, че стигнах до автомобилите през компютъра на „Армъри Плейс“. Той работи по двайсет и четири часа в денонощието.
— Влязъл си директно в централния компютър на полицейското управление?
— Аз съм компютърен бандит.
— Защо тогава не извади архива на Синята Роза от компютъра?
— Компютъризираните архиви водят началото си само отпреди осем-девет години. Ето го, тръгна. Има нужда от известно време, за да премине през файла.
Компютърът на Том даде знак за получаване на информация, след което изписа: ЕЛВИ ХОЛДИНГС, КОРП., 4-ТА ЮЖ УЛ 503, МИЛХЕЙВЪН, ИЛ.
— Това е собственикът на твоя лексъс. Я да видим дали ще научим нещо повече.
Том натисна enter отново, премина през редица от команди, които не можах да проследя, и записа нов код.
— Сега ще използваме полицейския компютър, за да намерим достъп до Спрингфийлд и да видим какво представлява тази компания.
Той прехвърли няколко менюта, преминавайки през различни нива на щатските архиви, докато стигна до списък на корпорации, които изпълниха екрана. Всичките започваха с буквата А. Имената и адресите на директорите следваха имената на корпорациите. Той прелисти бързо надолу по екрана, размазвайки имената и цифрите, докато стигна до Е. ЕБ КОРП. ЕГАЛ КОРП. ЕГЪН КОРП. Когато стигна до ЕЛВА КОРП., тръгна бавно надолу и най-сетне стигна до ЕЛВИ ХОЛДИНГС КОРП.
Под името стоеше същия адрес на Четвърта южна улица в Милхейвън и информацията, че компанията е била инкорпорирана на 23 юли 1973 година. Отдолу бяха имената на директорите:
АНДРЮ БЕЛИНСКИ 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, ПРЕЗИДЕНТ
ЛИЪН КЕЙСМЪНТ 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ
УИЛЯМ РИЦМАН 4-ТА ЮЖ УЛ 503 МИЛХЕЙВЪН, КАСИЕР.
— Все по-загадъчно и по-загадъчно — каза Том. — Кой е неуловимият Ел Ви? Мислех, че някой от тези приятелчета ще се казва Ленард Волман или нещо подобно. И правдоподобно ли ти се вижда, че съдружниците в тая корпорация живеят заедно в някаква мъничка къща? Я да поразгледаме още.
Той записа имената на лист хартия и излезе по начина, по който беше влязъл в щатските картотеки. След това от модема се прехвърли в една програма, която се казваше „нетуърк“. Започна да натиска копчета и посочи към компютъра от първата станция, която започна да бръмчи.