Выбрать главу

— Мога да командвам всичките си машини от тук. За да не се налага да използвам милиони различни флопита, имам най-различна информация, складирана на твърдите дискове на другите компютри. Там, наред с много други неща, имам обърнати телефонни указатели за стотина най-важни градове. Хайде да разгледаме Милхейвънския обърнат указател. Бог да ги благослови суперкомпютрите.

Той набра няколко случайни на вид букви, изписа адреса на Четвърта южна улица и след две секунди машината извади: ПОЩА ЕКСПРЕС/ФАКС, заедно с телефонния номер.

— По дяволите.

— Поща експрес? — попитах. — Какво е това?

— Сигурно е нещо, където наемаш номерирани кутии — нещо като частни пощенски кутии. Като се има предвид адреса, мисля си, че е редица от такива кутии и гише за факс.

— Законно ли е да даваш подобно място като свой адрес?

— Разбира се, но ние още не сме свършили. Нека да видим дали тия типове въобще някога са се появявали в нормалния телефонен указател на Милхейвън през, да кажем, последните петнайсет години.

Той се върна към названието „нетуърк“, изписа същия краен код и премина през други файлове на указателя. Набра цифрата 91, след което на мониторите и на двата компютъра се появи дълъг списък, започващ с А, заедно с адресите и телефонните номера.

— Иди на другия компютър и следи да не пропусна някое от тези имена.

Седнах на страничния компютър. Екранът прескочи до имената, започващи с Б.

— Трябва ни Андрю Белински — каза Том и прехвърли Б-тата, докато стигна до БЕЛИ. Тук той забави и тръгна ред по ред по БЕЛИАРД, БЕЛИБАС, БЕЛИК, БЕЛИКО, БЕЛИН, БЕЛИНА, БЕЛИНЕЛИ, БЕЛИСИМО, БЕЛМАН.

— Пропуснах ли го, или няма такъв?

— Няма Белински — казах.

— Хайде да опитаме с Кейсмънт.

Той бързо прелисти до К и прехвърли скоростно имената до КЕЙС. Следваше КЕЙСМЪНТ. КЕЙСМЪНТ, АРТЪР; КЕЙСМЪНТ, РОДЖЪР; КЕЙСМЪНТ, ХЮ. Нямаше ЛИЪН.

— Мисля, че знам какво ще се окаже, но нека опитаме и с последния.

Той прескочи мигновено до Р и прелисти електронните страници. Имаше един РИЦМАН, записан в указателя от 1991 година — РИЦМАН, ОКСАР, ул. „Фон дю Лак Драйв“ 5460.

— Какво ще кажеш? Или не съществуват, или нямат телефони. Кое ти се вижда по-вероятно?

— Може би не са се вписали в указателя.

— При мене няма невписани в указателя — той ми се усмихна, горд с играчките си. — Може би се крият — можеш да получиш телефона си под друго име, което прави невъзможно откриването ти. Но преди пет години може би не са знаели, че няма да искат да бъдат намирани през 1991. Я да видим указателя за 1986 година.

Отново връщане назад, отново удар по клавишите и всички вписани и невписани телефони на Милхейвън за 1986 година се появиха на двата екрана. Нямаше никакви БЕЛИНСКИ, имаше ги същите трима КЕЙСМЪНТ плюс един Джеймс, нямаше РИЦМАН, УИЛЯМ.

— Хайде да скочим на 1981, да видим дали ги няма там.

Указателят за 1981 нямаше БЕЛИНСКИ, имаше КЕЙСМЪНТ, АРТЪР И РОДЖЪР, но без ХЮ, и РИЦМАН, ОСКАР, който вече беше на ул. „Фон дю Лак Драйв“ 5460.

— Мисля, че картинката е ясна, но нека от чиста проклетия проверим 1976 година.

Никакъв БЕЛИНСКИ. КЕЙСМЪНТ, АРТЪР, но без компанията на РОДЖЪР. РИЦМАН, ОСКАР, вече на ул. „Фон дю Лак Драйв“ 5460.

— Закъсахме — казах.

— Нищо подобно — каза Том. — Доста напреднахме. Открихме много интересно обстоятелство, че колата, която си видял да следи Джон, е собственост на компания, инкорпорирана в щата Илиной с условен адрес и под три различни фалшиви имена. Чудя се дали Белински, Кейсмънт и Рицман са също така фалшиви лица.

Попитах го какво разбира под „фалшиви лица“.

— За да направиш корпорация, имаш нужда от президент, вицепрезидент и касиер. Ясно е, че някой е попълнил документите на корпорацията Елви холдинг. Ако трябва сега да изказвам догадки, бих казал, че лицето, което е записало корпорацията през 1973 година, е било добрият стар ЛВ. попълването на документите обаче може да стане от само един човек. Попълващият може да измисли имената на съдружниците си.

— Така че един от тези трябва наистина да съществува.

— Така е, но той би могъл да съществува под някакво съвсем различно име. Помисли си хубаво, Тим. През последните няколко дни Джон споменавал ли е някой, чието име започва с буквата В?

— Мисля, че не — казах. — Той въобще не ми говори много за себе си.

— Предполагам, че не си чул и Алън Брукнър да споменава някого с инициали ЛВ?

— Не, не съм — това беше обезпокояващ въпрос. — Нима допускаш, че тези убийства биха могли да имат нещо общо с Алън?