— Те имат много общо с Алън. Кои са жертвите? Дъщеря му. Най-добрият му аспирант. Но не вярвам Алън да е в опасност, ако това е, което те притеснява.
Усетих, че се успокоявам.
— Привързан си към него, а?
— Мисля, че си има вече достатъчно проблеми — казах.
Том се наведе напред, опря лакти на коленете си и каза:
— Така ли?
— Мисля, че страда от болестта на Алцхаймер. Успя да се мобилизира за погребението, но се опасявам, че отново ще рухне.
— Преподавал ли е миналата година?
— Да, изглежда, но не мога да си представя как ще го прави през следващата. Проблемът е, че ако напусне, цялата катедра по религия в „Аркхам“ ще бъде закрита и Джон ще загуби работата си. Дори Алън се тревожи за това — той се е борил да изкара миналата година отчасти заради Джон — вдигнах ръце. — Ще ми се да можех да помогна някак. Уредих частна сестра, която ще идва при Алън всеки ден, но това е всичко, което мога.
— Има ли той средства за това? — Том изглеждаше замислен и аз внезапно разбрах над какво. Чудех се на колко ли хора е помогнал, безшумно и анонимно.
— Алън е доста добре осигурен — казах бързо. — Ейприл се е погрижила за това.
— В такъв случай Джон също едва ли има поводи за безпокойство.
— Джон има сложни чувства по отношение на парите на Ейприл. Мисля, че е въпрос на гордост.
— Интересно — каза Том.
Той се изправи и погледна към монитора си, който все още показваше името и адреса на Оскар Рицман.
— Я да огледаме за тия имена в каталога на ражданията и смъртите. Това е малко нещо като да търсиш игла в купа сено, но защо пък не?
Той започна да натиска клавиши и екранът пред мене за миг се изпразни. По тъмносивия фон замаршируваха редици с кодове. Том изписа Белински, Андрю, Кейсмънт, Лиън и Рицман, Уилям. Имената се появиха на моя екран. Други кодове, които навярно се отнасяха до модема, ги изместиха. Екранът отново се изпразни, след което се появи и запулсира надпис ИЗДИРВАНЕ.
— И сега просто чакаме, така ли?
— Е, бих желал да поогледам тоя файл — каза Том. — Но преди да направим това, нека поговорим малко за идеята за мястото.
Той отпи още малко уиски, изправи се, отиде пак до канапето и седна. Аз седнах на креслото. Очите му почти искряха от възбуда, така че се почудих как въобще съм могъл някога да си мисля, че са като промити.
— Ако не Уилям Дамрош, кое е тогава общото за жертвите на Синята Роза?
В краткия миг, през който Том Пасмор и аз изчакахме другия да заговори, и двамата, бих се заклел в това, мислехме едно и също нещо.
Най-сетне наруших мълчанието.
— Хотелът „Сейт Олуин“.
— Да — каза Том тихо.
4
— Когато слязохме с Леймънт от самолета от Ийгъл Лейк, отидохме в „Сейнт Олуин“. Прекарахме там последната нощ в живота му. „Сейнт Олуин“ беше мястото, където бяха станали убийствата — вътре в него, зад него, от другата страна на улицата.
— Ами Хайнц Стенмиц? Неговият магазин е на пет-шест преки от „Сейнт Олуин“. Пък и няма никаква връзка между Стенмиц и хотела.
— Може би има връзка, за която не знаем — каза Том. — Помисли си за това, също. Колко време минава между убийствата на Арлет Монаган и Джеймс Тредуел? Пет дни. Колко е времето между Тредуел и Монти Лиланд? Пет дни. Колко е времето между Монти Лиланд и Хайнц Стенмиц? Почти две седмици. Повече от два пъти над срока, който разделя другите три убийства. Виждаш ли някакъв смисъл в това?
— Опитал се е да спре, но не е могъл. Не е успял да се въздържи — накрая отново го е подтикнало да тръгне да убива — погледнах към святкащите очи на Том и се помъчих да си представя какво мисли. — Или може би някой друг убива Стенмиц — както и в случая с Ланг, може да е замаскирано чрез Синята Роза убийство по съвсем други причини.
Той ми се усмихна почти с гордост и пряко себе си аз почувствах удовлетворение, задето съм отгатнал мислите му.
— Възможно е и това — каза Том и аз разбрах, че въобще не съм отгатнал мислите му. Гордостта ми се спаружи. — Но все пак мисля, че дядо ми е бил единственият имитатор на Синята Роза.
— Какво тогава е твоето мнение?
— Мисля, че си частично прав. Мисля, че е бил същият човек, но с различен мотив.
Признах си, че нищо не разбирам.
Том се наведе напред с очи, искрящи от възбуда.
— Пред нас е отмъстителен, безмилостен човек, който прави всичко по предварителен план. Какъв е мотивът му за първите три убийства? Може би е имал зъб на „Сейнт Олуин“?
Кимнах.
— На всеки пет дни в продължение на петнайсет дни той убива някого в района на „Сейнт Олуин“, единият път дори вътре в „Сейнт Олуин“. След което спира. На тоя етап колцина посетители ще са останали в „Сейнт Олуин“? Той се е превърнал в обиталище на призраци.