— Да, но…
— След което убива Стенмиц. А кой е Хайнц Стенмиц? Любезният махленски сексманиак на Пигтаун. Другите три жертви биха могли да бъдат които и да е — те са заложници. Но когато някой нарушава навиците си, за да убие един насилник на малки момчета, един активен мръсник, мисля, че това не е убийство на случайна жертва.
Той се облегна назад. Беше казал всичко. Очите му още горяха.
— Така че това, което търсиш — казах, — е отмъстителен, безмилостен човек, който има зъб на „Сейнт Олуин“… и…
— И…
— И син.
— И син — каза Том. — Точно така. Тоя вид мъж, за когото говорим, не би могъл да понесе някой да блудства със собственото му дете. Ако научи за подобно нещо, той трябва да убие мъжа, който го е направил. Причината, поради която никой досега не се е сетил за това, е, защото тъкмо това е изглеждала причината, поради която Стенмиц е бил убит — той се изсмя. — Разбира се, че това е причината, поради която е бил убит! Само че не Дамрош го е убил.
Изгледахме се за миг. После и аз се изсмях.
— Мисля, че и двамата знаем доста за Синята Роза — каза Том, все още усмихвайки се на собствената си разпаленост. — Той не е спрял просто защото дядо ми току-що е бил гарантирал безнаказаността му, убивайки Уилям Дамрош. Ние приемахме това за дадено през цялото време, но сега, когато поставих Синята Роза на фокус, мисля, че е спрял, защото е бил приключил — приключил е бил дори преди да убие Хайнц Стенмиц. Извършил е това, което е възнамерявал — разчистил си е сметките със „Сейнт Олуин“, каквито и да са били те. Ако е смятал, че „Сейнт Олуин“ му дължи нещо все още, той би продължил да оставя нови трупове наоколо на всеки пет дни, докато почувства удовлетворение.
— Какво тогава го е тласнало да започне отново преди две седмици?
— Може би е започнал да размишлява над старата си обида и е решил да съсипе живота на сина на стария си работодател.
— И може би няма да спре, докато не убие Джон.
— Джон със сигурност е в центъра на тези нови убийства — каза Том. — Което те поставя доста близко до този център, ако си забелязал.
— Искаш да кажеш, че Синята Роза би могъл да ме избере за следващата си жертва?
— Не ти ли е хрумвало, че може би си в опасност?
Глупаво е, но не ми беше хрумвало и Том навярно забеляза съмнението и озадачението, изписано по лицето ми.
— Тим, ако искаш да се върнеш към нормалния си живот, не виждам защо да не го направиш. Забрави за всичко, което си говорихме преди малко. Можеш да кажеш на Джон, че трябва да спазиш някакви срокове, да отлетиш за Ню Йорк и да се върнеш към истинската си работа.
— Някак си — казах, опитвайки се да изразя нещо, което не бях изричал с думи до тоя момент, — работата ми изглежда свързана с всичко това, за което говорихме до сега. Непрестанно ме навестява чувството, че някакъв отговор, някакъв ключ, е скрит някъде около мене — просто трябва да си отворя очите.
Том ме гледаше съсредоточено, без да издава мислите си.
— Освен това искам да науча името на Синята Роза. Няма да побягна точно сега. Не искам да се върна в Ню Йорк и след седмица ти да ми се обадиш и да ми кажеш, че Джон е бил убит с нож в непосредствена близост до „Айдъл ауа“.
— Само не забравяй, че това не е роман.
— Във всеки случай не е романът „Малки женички“ — казах.
— Твоя работа — той погледна към монитора на бюрото си, където сигналът за издирване продължаваше да пулсира. — Разкажи ми за Ралф Рансъм.
5
След като описах разговора си с бащата на Джон на погребението, Том каза:
— Не знаех, че баща ти е работил в „Сейнт Олуин“.
— Осем години — казах. — Беше оператор на асансьора. Уволниха го наскоро след като убийствата спряха. Пиянството му се влоши, след като загина сестра ми. Година по-късно той се стегна и получи работа на конвейера на „Галакси Корпорейшън“.
— Сестра ти ли? — попита Том. — Имал си сестра, която е загинала? Не знаех — той ме погледна изпитателно и аз видях как по лицето му се изписа внезапно разбиране. — Искаш да кажеш, че е била убита?
Кимнах безмълвно, развълнуван от бързината и прецизността на неговата проникновеност.
— Близо до вас ли се случи? — той искаше да каже: близо до хотела ли се случи?
Казах му къде беше убита Ейприл.
— Кога?
Мислех си, че той вече знае, но му казах датата и после му разправих как се затичах през улицата, за да й помогна, и как ме блъсна колата. Том знаеше това, но не знаеше нищо друго.
— Тим — каза той и примигна. Чудех се какво ли му минава през ума. Нещо го бе поразило. Той започна отново. — Това е било пет дни преди убийството на Монаган.