Той седеше и ме зяпаше с отворена уста.
Усетих, че и моята уста увисва. Винаги тайно съм бил убеден, че Синята Роза е убиецът на сестра ми, но до тоя момент никога не бях мислил за връзката между датите.
— Ето защо си в Милхейвън — каза той. После се загледа с празен поглед в масичката и каза на себе си. — Ето защо си в Милхейвън.
Той се обърна към мене почти с почуда:
— Ти не си дошъл заради Джон, а си искал да разбереш кой е убил сестра ти.
— Дойдох и заради двете неща.
— Ти си го видял — каза Том. — Боже господи, ти си видял синята Роза.
— За около секунда. Не видях лицето му — просто един силует.
— Ама че тип! Ама че проклетник! Дълбока вода си ти! — той клатеше глава. — Ще трябва да не те изпускам от очи. Седял си върху тая информация от седемгодишната си възраст и чак сега ми я казваш! — той сложи ръце върху главата си, сякаш тя иначе щеше да полети във въздуха. — През цялото време е имало още едно убийство на Синята роза, за което никой не е знаел. Не е успял да се подпише, защото ти си се затичал и те е блъснала колата. Така че той е изчакал пет дни и отново го е направил — той продължаваше да ме гледа с изумление. — След което никой не е свързал сестра ти със Синята Роза, понеже тя не се е връзвала по никакъв начин с обвинението срещу Дамрош. Дори ти не си включил това в книгата си.
Той свали ръце от главата си и ме заразглежда.
— Какво още държиш под ключ в себе си?
— Мисля, че това е всичко.
— Как се казваше сестра ти?
— Ейприл.
Той отново зяпна.
— Не се учудвам, че си дошъл. Не се учудвам, че не искаш да си тръгнеш.
— Ще си тръгна, след като разбера кой е бил.
— Сигурно е като да… Сигурно цялото ти детство оттам насетне е било като в сянката на някакво чудовище. За тебе Торбалан е бил реалност.
— Минотавърът.
— Да — очите на Том горяха с разбиране, съчувствие и още нещо, нещо като възхищение. После компютърът изпука и двамата погледнахме към екрана. На сивия фон се появиха редици с информация. Изправихме се и се доближихме към бюрото.
БЕЛИНСКИ, АНДРЮ, ТИЪДЪР „ТЪРНЪР“ 146 ВАЛИ ХИЛ РОДЕН: 1.6.1940 УМРЯЛ: 8.6.1940
КРАЙ НА ИЗДИРВАНЕТО НА БЕЛИНСКИ
КЕЙСМЪНТ, ЛИЪН КРАЙ НА ИЗДИРВАНЕТО НА КЕЙСМЪНТ
— Сигурно сме разговаряли, когато информацията за Белински се е появила. Този Белински обаче никога не е бил съдружник в „Елви Холдинг“ — бил е на една седмица, когато е умрял, което е единствената причина, поради която датата на смъртта му е влязла в компютъра. Когато са на такъв малък интервал, слагат и двете. В компютъра обаче няма нищо за Лиън Кейсмънт. Ще научим за Рицман след около десет минути.
Отдалечихме се от машината. Аз седнах на креслото, сипах си минерална вода от една бутилка и добавих лед от кофата. Том крачеше напред-назад пред масичката с ръце в джобовете, като ми хвърляше погледи крадешком отвреме-навреме.
Най-сетне той спря.
— Баща ти най-вероятно го е познавал.
Дадох си сметка, че е така — баща ми навярно беше познавал Минотавъра.
— Ралф Рансъм не си ли спомни още някого, когото е уволнил по горе-долу същото време? Мисля, че ще трябва да започнем от тук, докато не попаднем на нещо друго. Той или някой от управителите му е уволнил тоя — Минотавъра. За отмъщение Минотавърът решава да съсипе хотела. Ако започнеш да разпитваш за тия неща и ако е имало някакъв друг възможен мотив, той сигурно ще изникне в разговора.
— Ти очакваш хората да помнят много далечни неща.
— Знам — той отиде до втората станция и седна на стола пред компютъра. — Какво е било името на дневния управител?
— Бандолайър — казах. — Боб Бандолайър.
— Я да видим дали е още в указателя — Том извика указателя на свободната машина и прелисти имената, започващи с Б. — Няма Бандолайър. Може би е в старчески дом, може да се е преместил в друг град. Само за забава нека да потърсим Гленрой.
Около една минута размазаните имена прелитаха през компютъра.
— Така става много бавно. Ще го поискам направо — той изпразни екрана и набра БРЕЙКСТОУН, ГЛЕНРОЙ.
Машината зацъка и на екрана се появиха името, адресът и телефонът. БРЕЙКСТОУН, ГЛЕНРОЙ ЛИВЪРМОР 670, 542–5500.
Том ми смигна.
— Всъщност, знаех, че все още живее в „Сейнт Олуин“. Просто исках да се изфукам. Нали бащата на Джон ти е казал, че Брейкстоун е познавал всички в хотела? Може би ще успееш да го разприказваш.
Той ми записа телефонния номер на саксофониста върху лист хартия и аз отидох до него да го взема.
— Чакай, я да видим къде е живеел този изряден управител по времето, когато са били извършени убийствата.