Застанах зад него, докато той извика Милхейвънския указател за 1950 година и скочи на имената с Б. Намери адреса за пет секунди.
БАНДОЛАЙЪР, РОБЪРТ СЕДМА ЮЖНА УЛ 17, 2–4581
— Добрият стар Боб не е трябвало да пътува дълго за работа, а? Живеел е на една пряка от хотела.
— Живееше точно зад нас — казах.
— Може би ще успеем да разберем докога е живял там — Том извика указателя за 1969. БАНДОЛАЙЪР, РОБЪРТ все още живееше на Седма южна улица. — Човек с навици! — той извика указателя за 1970 година и го намери все още на същото място, но с нов телефон. През 1971 година пак там, но отново с друг телефон. — Ама че работа — каза Том. — Защо човек си сменя телефонния номер? Обаждания на някакъв луд? Укриване от някого?
През 1975 година вече го нямаше в указателя. Том се върна назад през 1974 и 1973 и го откри в 1972 година.
— Значи е напуснал града или е отишъл в старчески дом, или, ако съвсем нямаме късмет, е умрял някъде през 1972 година — той написа адреса на същия лист и ми го подаде. — Би могъл да отидеш на тоя адрес и да разговаряш със сегашните обитатели. Би могъл да поразпиташ съседите му. Все някой ще знае какво е станало с него.
Той се изправи и хвърли поглед към другите компютри, които продължаваха да издирват. След това се върна към масичката и взе питието си.
— Наздраве за изследователската работа.
Аз отпих от водата си.
Компютърът цъкна и информацията започна да се появява на двата екрана.
— Какво ще кажеш, а? — Том се върна на бюрото си. — Картотеката на раждания и смърти ни говори.
Той се наведе и започна да записва нещо. Станах и погледнах през рамото му.
РИЦМАН, УИЛЯМ ЛИЪН 34 СЕВЕРНА УЛ 346 МИЛХЕЙВЪН РОДЕН: 16.4.1948
— Току-що намерихме реално лице — каза Том. — Ако това е загадъчният тип, който следи Джон с колата на „Елви“, той непременно ще се появи пак.
— Вече се появи — отговорих му и му разказах какво бях видял същия следобед, докато пътувах към моргата с Джон Рансъм и Алън Брукнър.
— И ми го казваш чак сега? — Том изглеждаше възмутен. — Видял си го пред „Грийн уоман“ да се занимава с нещо наистина съмнително и го пазиш за себе си? Току-що те скъсаха в Школата за Прочути Детективи.
Той веднага седна на компютъра и премина през нова сложна серия от команди. Модемът си затананика. Имах чувството, че ще се обади в градската картотека за произшествия.
— Преди всичко не съм сигурен, че беше той — казах. — А и съвсем го забравих, като те видях как влизаш във всички картотеки на щата.
— Кръчмата „Грийн уоман“ отдавна вече не работи — каза Том, продължавайки да набира кодове.
Попитах го какво прави.
— Искам да видя кой е собственикът. Представи си, че…
Екранът остана празен за половин секунда, после блесна сигналът за получаване. Том изцвили и запляска с ръце.
„ГРИЙН УОМАН“ ЗАВЕДЕНИЕ УЛ ХЪРЕЙШО 21б
ЗАКУПЕНА 7.1.1980 „ЕЛВИ ХОЛДИНГ“ КОРП
ЦЕНА 5 000
ЗАКУПЕНА 21.5.1935 ТОМАС МЪЛРОУНИ
ЦЕНА 3 200
Той прокара пръсти през косата си, така че тя заприлича на купа сено.
— Какви са тия хора и с какво се занимават? — той с мъка се изтръгна от екрана и ми се ухили. — Нямам ни най-малка представа какво точно правим, но със сигурност сме на правия път. И ти със сигурност си видял онова приятелче със синия лексъс, със сигурност, а аз си вземам назад всичко лошо, дето наприказвах за тебе — той се върна към екрана и разбърка още малко косата си. — „Елви“ са купили кръчмата „Грийн уоман“ и виж само колко малко са платили за нея. Може би, как мислиш, можем да кажем „е платил“, имайки предвид Уилям Рицман? Рицман е дал някакви си смешни пет хиляди. Това нещо не е струвало нищо. Каква е файдата от него? За какво го използва?
— Имам чувството, че нанасяше вътре разни неща — казах. — До колата имаше кашони.
— Или ги е изнасял — каза Том. — Мястото е било склад. Само за това е ставало. Нашето момче Рицман си е купило склад за пет хиляди долара. Защо?
През цялото време Том местеше поглед от мене към екрана и обратно, изтезавайки косата си.
— Има само една причина за купуването на това място. Защото е кръчмата „Грийн уоман“. Рицман се е интересувал от „Грийн уоман“.
— Може би е племенник на Мълроуни и е искал да помогне на гладуващата му вдовица.
— А може би много, много се е интересувал от случая на Синята Роза. Може би нашият мистериозен Рицман има някаква връзка със самата Синя Роза. Не може той да е Синята роза, прекалено е млад, но би могъл да е…
Той ме гледаше с лице, блеснало от див спекулативен възторг.
— Синът му? — попитах. — Мислиш, че Рицман е син на Синята Роза? Въз основа на факта, че е купил една западнала кръчма и е държал в нея кашони?