— Знаех, че ще забележи това — каза Брейкстоун. — Знаех си. Полицията не вижда, но Том Пасмор вижда. Вие също.
— И мъжът на Ейприл Рансъм. Той ме повика.
Гленрой Брейкстоун ме разпита за това, така че му казах за Джон, за „Раздвоеният“ и най-сетне и за сестра ми.
— Значи това момиченце е било сестра ви? Значи баща ви е бил оня работник на асансьора, Ал — той ме изгледа с почуда.
— Да — казах.
— Ал беше добър човек — той искаше да смени темата и погледна към слънчевите прозорци. — Винаги съм мислил, че сестра ви е част от това, което стана. Но когато Бил го намериха мъртъв, не ги беше грижа какво е правилно, стига да е прегледно на вид.
— И Дамрош ли мислеше така?
— Точно това ми каза долу в бара — той допи сока си. — Искате да си спомня кой е бил уволнен тогава? Преди всичко Ралф Рансъм никога не уволняваше лично. Боб Бандолайър и нощния управител Дики Лъмбърт правеха това.
Може би Синята роза беше принудил Бандолайър да си сменя телефона на два пъти.
— Така. Спомням си едно пиколо, Тайни Рагълс, той беше уволнен. Тайни влизаше понякога в празните стаи, взимаше си хавлии и други глупости. Злият Боб го хвана и го уволни. Имаше и един Лопес, викахме му Нандо, работеше в кухнята. Нандо умираше за кубинска музика и имаше две плочи с Мачито, които понякога ми пускаше. Боб Бандолайър го изгони, каза, че прекалено много ядял. А той имаше приятел Егс — Егс Бенсън, но ние му викахме Егс Бенедикт. Боб изхвърли и него и двамата отидоха във Флорида, струва ми се. Това се случи един-два месеца преди Джеймс и другите да бъдат убити.
— Значи те не са убили никого.
— Ако не броим бутилките — той се смръщи на празната си чаша. — Пиянство и кражби, за това ги уволняваха обикновено — той изглеждаше притеснен, после се опита да смекчи казаното. — Истината е, че всеки, който работи в хотел, влачи това-онова отвреме-навреме.
— Може ли да си представиш друг, който би имал зъб на Ралф Рансъм?
Гленрой поклати глава.
— Ралф си беше наред. Тоя човек никога не е имал врагове. Дики и Боб Бандолайър, те биха могли да имат врагове, защото пъдеха някои хора и се замесваха в разни неща. Мисля, че Дики имаше далавера с перачницата, такива неща.
— Какво стана с него?
— Падна и умря точно на бара долу преди двайсет години. Удар.
— Ами Бандолайър?
Гленрой се усмихна.
— Тоя трябваше да получи удар. На Дики не му пукаше, но дъртият Боб не се е отпуснал нито един ден в живота си. Най-праволинейният тип, когото съм виждал. Инфарктна работа! Злият Боб, такъв си беше. Сбъркал си беше професията — трябвало е да сложат Злият Боб да чисти тоалетни, човече, той би ги лъснал да светкат като коледни лампички. Той не трябваше да отговаря за хора, защото хората никога няма да станат такива чистачки, каквито ги искаше Боб Бандолайър — той поклати глава и запали нова цигара. — Боб беше много лъснат с клиентите, но с подчинените си беше гадняр. Като някакъв бог се държеше. Никога не те виждаше, тоя човек никога не виждаше другите хора, виждаше само дали ще сбъркат стъпката или не. А като подхване за религията…
— Ралф ми каза, че бил религиозен.
— Е, има разни начини човек да е религиозен, както знаете. Църквата, дето ходех като малко дете, се отнасяше до щастието. Всички пееха през цялото време. Боб обаче, Боб смяташе, че религията се отнася до наказанието. Според Боб светът беше зло, нищо друго. Почнеше ли веднъж, казваше гадни, налудни неща.
Той се изсмя, искрено забавлявайки се с някакъв спомен.
— По едно време Боб реши, че всички от дневната смяна трябва да се събират за молитва в началото на смяната. Трябваше да се събират в кухнята пет минути преди да започнат работа. Предполагам, че повечето са дошли, но Боб Бандолайър почнал да им разправя как Бог винаги наблюдава и как, ако не си гледаш работата, Бог ще те осъди цяла вечност да ти вадят ноктите. Така се разпалил, че смяната закъсняла десет минути и Ралф му казал, че няма вече да има молитвени събрания.
— Жив ли е още?
— Ако питате мене, прекалено голям проклетник е, за да умре. Пенсионира се през седемдесет и първа или седемдесет и втора, някъде там. Седемдесет и първа, мисля. Сигурно е отишъл някъде, където може да направи още много хора нещастни.
Бандолайър се беше пенсионирал една година преди да изчезне и да остави къщата си на Дъмки.
— Имате ли представа къде бих могъл да го намеря?
— Тръгнете по белия свят, докато стигнете място, където всички едновременно скърцат със зъби, това е всичко, което мога да ви кажа — той отново се изсмя. — Я да пуснем пак малко музика. Има ли нещо, дето искате да чуете?
Попитах го дали иска да пусне своя диск с Томи Фланъгън.