— Мога да го понеса, ако вие можете — той скочи и издърпа един диск от полицата, постави го и натисна копчетата. От колоните се разнесе просторен, бляскав звук — инструментално изпълнение на една песен на Чарли Паркър, която се казваше „Синя птица“. Гленрой Брейкстоун свиреше с цялата си страстна изобретателност и все така умееше да преобръща във въздуха дълги, флуидни фрази.
Попитах го защо винаги е живял в Милхейвън вместо да се премести в Ню Йорк.
— От тук мога да замина навсякъде. Паркирам колата си при О’Хеър и стигам до Ню Йорк за по-малко от два часа, ако имам да правя нещо там. Но Милхейвън е много по-евтин от Ню Йорк. А и сега вече знам повечето от нещата, които стават тук, нали разбирате? Знам от кого да се пазя — хора като Боб Бандолайър. Без да се мръдвам от прозореца си мога да видя половината от Милхейвънските събития.
Това ми напомни видяното в ресторанта и аз го попитах какво е.
— Мъжете на масата в дъното ли? Тъкмо затова ви казвах, нещата, от които човек гледа да се пази.
— Престъпници ли са?
Той присви очи и ми се усмихна.
— Да речем, че това са хора, които знаят разни неща. Те говорят с Били Риц. Той може да им помогне или да не им помогне, но те всички знаят едно нещо. Били Риц ще се постарае животът им да тръгне на зле, ако го прескочат.
— Гангстер ли е? Мафиот?
— Нищо подобно. По средата е. Той е посредник. Не казвам, че не извършва по някоя и друга мръсотийка отвреме-навреме, но той се занимава предимно с уреждането на определени сделки. И ако не говориш с Били Риц, така че той да говори с хората, с които той говори, можеш да свършиш зле.
— Какво ще стане, ако не се хванеш на играта?
— Предполагам, ще се окаже, че така или иначе през цялото време си я играл, само че без да знаеш.
— С кого говори Били Риц?
— Човек не иска да знае, ако иска да живее в Милхейвън.
— Толкова ли е дълбока корупцията в Милхейвън?
Той поклати глава.
— Човек по средата, който помага и на двете страни, всички имат нужда от човек като Били — той ме погледна, опитвайки се да отгатне дали съм толкова наивен, колкото изглеждам. После погледна часовника си. — Знаете ли, има шанс да го зърнете, ако сте толкова любопитен. По това време Били обикновено преминава по улица „Уидоу“ и свършва малко работа в заведението „Хоум Лаундж“.
Той стана и аз го последвах до прозореца. Погледнахме надолу от деветия етаж към паважа. Сянката на „Сейнт Олуин“ помрачаваше улица „Уидоу“ и падаше под рязък диагонал върху тухлените сгради от другата страна. Едно дребно мъжле с миниатюрна бейзболна шапка влезе в бакалията надолу по улицата и една дребна женичка буташе към „Ливърмор“ количка с размерите на грахово зърно.
— Човек като Били трябва да спазва режим — каза Гленрой. — Хората трябва да могат да го намират.
От дъното на „Уидоу“ се зададе полицейска кола и спря пред стария тухлен блок от другата страна на заложната къща. Една от униформите в колата излезе и тръгна по улицата към бакалията. Беше Съни Беринджър, ченгето с вид на крачещо синьо дърво. Вратата на „Хоум Плей“ се отвори и един мъж като варел с бяла риза и сиви панталони излезе и се облегна пред бара. Съни мина покрай него, без да го погледне.
— Това ли е той?
— Не, това е един тип Франки Уолдо. Продава на едро месо. Месо от Айдахо. Като се изключат две години, Айдахо доставяше всичкото месо за хотела в годините, в които имаше обслужване по стаите. Но както виждате, Били закъснява, а Франки иска да говори с него. Чуди се къде е.
Франки Уолдо зяпаше към входа на „Сейнт Олуин“, докато Съни излезе от бакалията с две чаши кафе. Преди Съни да стигне до него, Франки се върна в бара. Съни се качи в колата си. Един микробус и един пикап преминаха и завиха по „Ливърмор“. Патрулната кола се отлепи от бордюра и потегли по улицата.
— Ето го — каза Гленрой. — Вижте какво ще направи Франки сега.
Видях дъното и периферията на тъмносива шапка, килната на тила на мъж, който прекосяваше тротоара пред входа на хотела. Франки Уолдо изскочи отново и задържа вратата отворена. Били Риц слезе от бордюра и тръгна да пресича „Уидоу“. Носеше свободен сив костюм с широки рамене и вървеше, без да бърза, почти шляейки се.
Риц се приближи до Уолдо и му каза нещо, при което другият сякаш се разтопи от облекчение. Уолдо потупа Риц по гърба и Риц влезе през отворената врата като коронована особа. Уолдо се вмъкна след него, преди вратата да се е захлопнала.
— Нали виждате, Били излъчва известна благонамереност — Гленрой се отдръпна от прозореца. — Но не ви трябва да виждате Били Риц по-отблизо.
— Може да му е казал, че „Сейнт Олуин“ отново ще въведе обслужване по стаите.