Той завъртя брадичката си на една страна с израз едновременно скептичен и развеселен.
— Сигурен ли сте, че ви трябва Оскар Рицман? Този Оскар Рицман?
— Чува ли сте за една компания, която се казва „Елви холдингс“?
Той се замисли.
— Не.
— Чувал ли сте за Андрю Белински или Лиън Кейсмънт?
Рицман поклати глава.
— Третият съдружник се казва Рицман и тъй като вие сте единственият Рицман в указателя, вие сте последната ми надежда.
— Каква е тая работа? — той се наведе напред, все още не враждебно, но не и любезно. — Първо на първо, кой сте вие?
Повторих му името си.
— Опитвам се да помогна на един стар приятел, та искаме да получи информация за тая компания, „Елви холдингс“.
Той се мръщеше срещу ми.
— Излиза, че единственият истински съдружник от „Елви холдингс“ е мъж на име Уилям Рицман. Не можем да отидем в офисите им, защото…
Той излезе през отворената врата, стъпи на земята и ме ръгна яко в гръдния кош.
— Оскар звучи ли ви като Уилям?
— Мислих си, че може да сте баща му.
— Може всичко да си мислите — той пак ме бутна и пристъпи, така че аз преплетох крака назад. — Няма да търпя безчестни копелдаци като вас да се навъртат тук и да ми досаждат и се махайте от двора ми преди да съм ви отвъртял една.
Не се майтапеше. С всяка секунда все повече побесняваше.
— Просто се надявах, че можете да ми помогнете да намеря Уилям Рицман. Това е всичко — вдигнах ръце да му покажа, че нямам желание да се бия.
Лицето му застина и той направи крачка към мене. Отскочих назад, един огромен юмрук изпълни полезрението ми и въздухът пред лицето ми се раздвижи. В следващия миг той беше на един метър от мене, със събрани юмруци и с лице, алено от гняв.
— Тръгвам — казах. — Не съм искал да ви досаждам.
Той отпусна ръце.
Остана на моравата, докато влязох в колата. После се завъртя и се помъкна обратно в къщата си.
Върнах се на „Илай Плейс“ към истинската си работа.
Книга втора
Част осма
Полковник Бофърт Рандъл
1
Влязох в къщата и извиках за поздрав. Ответната тишина показваше, че всички Рансъмови са полегнали. За миг се почувствах като Златокоска в мечата колиба.
В кухнята намерих жълта бележка върху централния плот до една бутилка сос „Урстършиайър“ и три чаши с петна от червена течност. „Тим, къде си? Отиваме на кино, ще се върнем към седем-осем. Монроу и Уийлър се отбиха, виж доказателствата горе. Джон“.
Хвърлих бележката в боклука и се качих горе. Марджъри беше наредила малки козметични бутилчици върху масичката в стаята за гости. Върху неоправеното легло имаше захвърлено отворено списание.
Нищо не беше разместено в стаята на Джон освен от самия него. Беше оставил своята водка за триста долара върху нощното си шкафче, несъмнено с цел да предотврати опитването й от страна на Ралф. На купчини и вълма по пода лежаха разни ризи и гащи. Двете големи платна на Брайън Дориан, които мощно напомняха за смъртта на Ейприл, бяха свалени и обърнати с лице към стената.
На третия етаж куфарчето на Дамрош лежеше недокоснато под канапето.
Пресякох хола и влязох в офиса на Ейприл. По рафтовете бяха скупчени служебни папки и стари факсове. Най-сетне забелязах, че повечето от рафтовете бяха празни.
Монроу и Уийлър бяха събрали и отнесли голяма част от папките и документите на Ейприл. До вечерта някой счетоводител на „Армъри Плейс“ щеше да прегледа архивите й, търсейки мотив за убийството. Монроу и Уийвър навярно бяха изпразнили и офиса й при „Барнет“ същата сутрин. Отворих едно чекмедже и намерих два кламера, туба крем „Нивеа“ и едно ластиче. Бях закъснял с два часа да разбера какво Ейприл е била научила за Уилям Дамрош.
Върнах се в офиса на Джон и взех книгата на полковник Рандъл. После се опънах на канапето да чета до завръщането на Рансъмови от киното.
2
В щастливо неведение относно факта, че пише ужасно и няма какво да каже, Бофърт Рандъл беше строил върху четиристотин страници трийсет години закостенели схващания, безсмислени анекдоти и прочувствени предразсъдъци. Полковникът се беше изкомандвал да седне на пишещата машина, бе изваял всяко свое изречение от жалък, неподатлив гранит и сигурно е бил вбесен, когато никой комерсиален издател не е приел шедьовъра му.
Чудех се как Том Пасмор бе успял да открие това съкровище.
Полковник Рандъл бе прекарал живота си в снабдяването и най-непосредствените му проблеми се отнасяха до крадене и фалшиви фактури. Неговият дълъг, невинаги щастлив опит от Германия, Оклахома, Уисконсин, Калифорния, Корея, Филипините и Виетнам неумолимо го бе довел до някои дълбоки убеждения.