Тутакси отидох в щаба на командира на частта, чието име няма да спомена. Ние двамата бяхме имали своите разногласия във връзка с моята реорганизация на някои неща. Въпреки нашите различия аз очаквах пълна и незабавна подкрепа. Възстановяване на откраднатите провизии. Пълен отчет и документация. Дисциплинарни действия в съответствие с нарушението. За мое изумление командирът на „Бяла звезда“ отказа да си мръдне пръста.
Просто ме бил посетил капитан Франклин Бачълър, това ми казаха. Капитан Бачълър се отбивал веднъж на всеки една-две години да облече войниците си. Капитанът не се занимавал с документи, интендантът пресмятал какво бил взел и сам попълвал фактурите. Или ги приписвал на задигане. Проблемът при мене бил, че съм се опитал да го спра — не можело да се спре капитан Бачълър. Запитах защо не и получих потресаващия отговор, че капитанът бил легенда.
Тъкмо тоя тъпак командир ми каза, че Франклин Бачълър бил известен като „Последният Нередовен“. Че беше нередовен, аз съм съгласен sotto vose.
Както читателят навярно разбира, оттук насетне аз следях с голям интерес шеметната кариера на младия капитан Франклин Бачълър.
Обявих се за новооглашен на такива като Бачълър, поборник на „Нередовните“. Разпитвах за истории и чух разкази подобни на тия, с които Мавъра е прелъстявал Дездемона.
Картинката, която се очертаваше от историите за Бачълър, беше тревожна. Ако за мене беше така, какво остава за Онези, Които Не Трябва Да Назоваваме, които го бяха насърчавали? Не може дори да се изкаже какво. Именно поради тази тревога, която се усети и по най-високите места в страната, злочестият Джак (струва ми се) Рансъм, капитан от Специалните части, се заплита първоначално в предателските мрежи на Бачълър, което довежда до финалния заговор — върховния заговор — на мълчанието. От което мълчание се процежда безсмъртен срам. Смятам да го разкрия на тези страници.
6
Задачата на хора като Бачълър беше да се възползват от съществуващите вражди между обикновените виетнамци и различните племена, които организират отделните села на племената в истински командоси, ударни сили, способни на същата потайност като нашите врагове — партизани. Друга цел беше да се спечели подкрепа за нашето правителство чрез активно подпомагане живота на селяните. Да се строят язовири, да се копаят кладенци, да се развиват по-здрави селскостопански култури. Налагаше се тези хора да говорят езика на племената, да живеят като тях, да ядат същата храна. Целта беше да се обучат войници за партизанска война.
Бачълър скоро разкрива истинската си същност, като превръща своите селяни в пътуваща глутница вълци. След няколко месеца глутницата установява постоянен лагер дълбоко в една долина на виетнамските планини.
По това време репутацията на Бачълър беше най-висока. Обикновеният войник идеализираше неговите постижения. Началниците му го ценяха, тъй като той систематично доставяше сведения за движението на врага. Поддържаше връзката с глутницата.
Тук стигаме до същността на нещата.
По мое убеждение Бачълър е започнал да нагазва в тези най-опасни води, в ролята на посредник — на двоен агент, може да се каже.
Действайки от тайната си база в планините и след това от един дори още по-укрепен редут дълбоко на север, майор Бачълър става трафикант на информация, източник на сведения относно движението на войските и военните стратегии, които не биха могли да се добият по друг начин.
Дори аз, затрупан от собствените си задължения, чувах за случаи, когато нашите сили тръгваха да атакуват изненадващо батальон от северновиетнамци, за които бе донесено (но от кого?), че напредват на юг по обиколни пътища, но намираха само няколко нищо и никакви взвода. Побеждавахме ли? Несъмнено. В степента, в която бяхме очаквали, подведени от нашето разузнаване? Отговорът е отрицателен. Навярно някакви подобни разсъждения са накарали Онези, Които Не Трябва Да Назоваваме, да изпратят млад капитан от Специалните сили, Джак Рансъм, в планините, за да установи контакт с майор Бачълър и да го върне в китните долини на предградията във Вирджиния за разпит и отчет.