7
Краката ме боляха и гърбът не ми дава нито минутка покой. Писането, както сам можах да се убедя, е дейност изсмукваща, съсипителна и безпределно прекъсваема. Щом някое добро изречение се надигне към челото на ума, пред вратата на моята скромна, но удобна пенсионерска вила в един разумен сектор от Принс Джордж Каунти се появява някой нещастник. Или ще донесе натежала пратка, или ще проси храна, или ще търси някакво несъществуващо лице, представено от нечетливо име, надраскано на мръсно парче хартия. Връщам се на бюрото, опитвайки се да си припомня изгубените думи, и ето че телефонът зазвънява като взривена мина. Щом вдигна дяволското устройство, някакъв глас ме запитва дали бих желал наистина да ми доставят двайсет и четири пици с гъби и аншоа.
И по всяко време е възможно един младеж от съседната къща, някога представителна къща, която сега е печално овехтяла, да мята топка за тенис по стената пред моето бюро, да я улавя и мята пак по моята стена, така че едно постоянно равномерно барабанене ТУП ТУП ТУП застава между мене и мислите ми. Родителите на това дете нямат никакво чувство за приличие, дълг, дисциплина или добросъседство. В случая, когато посетих тяхната въшлива дупка, те посрещнаха моите оплаквания със злорадо подхилване. Убеден съм, че именно тези жалки люде са източникът на разните поръчки за пица и т.н., и т.н. ето защо изписвам името им, та то да отекне срамотно: Дъмки. За това ли се борихме, та плоскодупият израстък на Дъмки с неговите окадени очички и лице като суроватка да може да хвърля топка по скромното ми жилище? Когато един човек се опитва да пише вътре, човек, който трябва да се сражава с болките в гърба и краката, който се поти над думите да ги направи незабравими?
И ето я пак, топката за тенис. ТУП ТУП ТУП.
8
Читателят ще ми прости този изблик. Всъщност, проклетата ми тема възбужда моя гняв и кръвното ми, а не мръсните ми съседи.
Чух от мнозина от моите довереници, че Рансъм и един друг офицер били изпратени в планините да намерят Бачълър и да го приберат, както се казва „на топло“. Онези, Които Не Трябва Да Назоваваме искали да го разпитат, но обрекли собствения си замисъл, позволявайки слухът за мисията на Рансъм да достигне Бачълър, преди самия капитан. Това може да се случи по хиляди начини — шушукане не където трябва, съгледана телеграма, неуместен разговор в офицерския клуб. Резултатите бяха предвидими, но не по-малко трагични от това.
След трудно и опасно пътешествие Рансъм успява да открие тайния лагер на офицера-дегенерат. Чул съм разни версии относно това, на което попада, някои от които отхвърлих по причина на пълната ми неправдоподобност. Вярвам, че Рансъм и неговият спътник влизат в лагера и намират сцена на масово клане. Тела на мъже и жени са осеяли лагера — и плячката е избягала.
Следва още едно странно разрастване на легендата за Франклин Бачълър. Капитан Рансъм влиза в заслон без покрив и намира един бял американец от мъжки пол, които е гушнал оголения и почистен череп на азиатка от женски пол. Този мъж, полуобезумял от изтощение и мъка, заявил, че е Франклин Бачълър. Черепът бил на жена му. Той и неговият подчинен, казал той, някой си капитан Бенингтън, не били в лагера, когато той бил нападнат от виетконгци, които го търсели от години — врагът избил повече от половина от хората му, изгорил лагера до основи, след което сварил телата, изял месото и оставил от хората на Бачълър само скелети. Бенингтън се хвърлил да ги преследва и бил убит.
Когато капитан Рансъм предал своя човек на Великите, оказало се, че пленникът всъщност бил капитан Бенингтън, който уж бил убит от виетконгците. Станало било така, че Франклин Бачълър убедил своя подчинен да се подложи на разпит и възможно арестуване вместо него, а самият Бачълър избягал в джунглата с остатъка от своята глутница. Бенингтън се оказал неспасяемо луд и бил поверен на военна болница, където, убеден съм, и до днес крее от мъка по своя изгубен командир.
Официалният разказ свършва тук. Все пак трябва да се зададе един неудобен въпрос. Каква е вероятността виетконгците да нападнат лагера на Бачълър, непосредствено преди пристигането на капитан Рансъм? И дали в подобна ситуация Бачълър би се държал по гореспоменатия начин?
Ето какво се разбра. Бачълър е знаел, че капитан Рансъм е на път да го прибере в Съединените щати за дознание. В този момент той избива собствените си последователи. Хладнокръвно, той се отървава от тези, които не могат да издържат на скоростното отстъпление през труден терен. Жените. Децата. Старите и слабите, всички са екзекутирани или смъртно ранени, заедно с всички здрави мъже, които не приемат неговите планове. После Бачълър и останалите му хора сваряват месото на някои от телата и правят последен пир със своите мъртви. Вярвам дори, че е възможно хората на Бачълър доброволно да са приели смъртта, да са сътрудничили в собственото си унищожение. Той ги държи като омагьосани. Вярват, че притежава свръхестествени способности. Ако Бачълър яде от тях, те ще продължат да живеят в него.