9
Бачълър запазва ядрото от своята група — не се съмнявам, че сред тях са били не един от повратливите, щъкащи, окаляни и покрити с пера диваци, които оплячкосаха моите подредени лавици в лагера „Бяла звезда“. Трудно би било да убиеш и направо невъзможно би било да уплашиш тези приятелчета, варвари в най-дълбоката си същност. Към това ядро от фанатични диваци той добавя виетконгци и други бандити извън закона. Те се въоръжават и оборудват толкова потайно и с такава смъртоносна сила, че Армията, която им я е доставила, дори не подозира за съществуването й. Това, което търсят, е друг таен лагер, достатъчно далече на север в неравния, мъглив район на Първи корпус, за да са в безопасност от това да бъдат случайно открити от конвенционалните американски войски и за да са в добра стратегическа позиция от гледна точка на разузнавателните цели. Бачълър е в навечерието на най-опасната си игра.
Легендата му отново е във възход, когато от новонамерения си редут той започва да предава безпогрешно точна информация, относно движението на северновиетнамските войски. Погледнато от която и да е било гледна точка, „Последният Нередовен“ наистина е възкръснал от мъртвите. Сведенията му се отнасят до движението на северновиетнамските дивизии към Ке Сан и околността му.
Тук следва разказът за Ке Сан само в най-общи линии — за онези, които не са запознати с тоя неблагополучен епизод. През 1964 година при Ке Сан Специалните сили основават лагер близо до една френска база. Когато през 1965 година летището им придобива решаващо значение, военноморските сили са изпратени в Ке Сан, като за известно време делят лагера със Специалните сили и техните племена. Военноморските постепенно изтикват Зелените барети, които не са приучени да се справят с такава ефикасност, дисциплина и съвършена организация. „Бру“ и техните господари се настаняват в Ланг Вей, където построяват друг лагер, въпреки че само на двайсет километра от тях при Ланг Во съществува друг лагер на „бру“ под командването на капитан Джак Рансъм.
Ако Рансъм беше успял осем месеца преди това да върне Бачълър в страната, той би получил повишение и по-значителен пост. Тъй като се е провалил, Великите са запратили Рансъм на второстепенен пост в Първи корпус, където ролята му е да инструктира своите „бру“ по въпросите на личната хигиена и елементарното земеделие.
Влиза Франклин Бачълър.
Известно време след като Зелените барети и техните диваци укрепяват Ланг Вей, лагерът е бомбардиран и обстрелван от американски бомбардировач. Лагерът е разрушен, много жени и деца са избити. Обяснението е, че бомбардировачът се заблудил в мъглявите планини. Историята е обичайно невярна, макар че й вярват до ден днешен. Истинската история е много по-ужасна от тази измислица за заблудения пилот. Този път Бачълър е направил фатална грешка. Бандитът майор отдавна таи безумна омраза към капитана, който го принуждава да напусне своя собствен най-добър лагер. Той дава фалшива информация, която да доведе до унищожаването на лагера на Специалните сили. Но бил бомбардиран друг фалшив лагер — Бачълър предизвиква разрушително нападение не на Ланг Во, а на Ланг Вей, който е на двайсет километра от него. Рансъм остава жив и когато Бачълър разбира грешката си, яростта му го подтиква към още по-ужасно предателство.
През 1968 година както Ке Сан, така и Ланг Вей са в състояние на перманентна обсада. След това идва нападението, което целият свят знае — северновиетнамците нахлуват в мъничкия Ланг Вей с танкове, ескадрони, минохвъргачки.
Това, което не е известно обаче, защото информацията е засекретена, е фактът, че Ланг Во, едно иначе незначително селце под командата на една-единствена Зелена барета, е също атакувано по същото време от северновиетнамски войски и танкове. Защо се случва това? Има един-единствен отговор. Франклин Бачълър подвежда своите северновиетнамски връзки да вярват, че след разрушението на Ке Сан, Ланг Во ще бъде следващият трън в очите им. И той продава собствената си страна по една единствена причина: унищожението на Джак Рансъм.