— Кого уволни ти?
Той се усмихна.
— Спомних си, докато гледахме филма — сега ми се вижда малко нещо странно, като си помисля.
— Кой беше?
— Ти сам би могъл да ми кажеш. Само двама души имаше в хотела, които аз лично бих уволнил.
Примигнах и изведнъж разбрах.
— Боб Бандолайър и Дики Ламбърт. Защото са ти били непосредствени подчинени.
— Защо е важно всичко това?
— Защото приятелят на Джон се интересува, ето защо е важно — каза Ралф. — Нали чу, че прави проучване.
Марджъри махна пренебрежително с ръка, обърна се и се отдалечи от нас.
— Предавам се. Не се бави, Ралф, сериозно ти казвам.
Той я изгледа, докато си тръгне, после се обърна отново към мене.
— Просто ми хрумна, докато гледах „Двойна подсигуреност“. Спомних си как Бандолайър започна да изчезва с часове, да закъснява, да си тръгва по-рано, да си измисля какви ли не оправдания. Накрая дойде при мене и ми каза, че жена му била болна и той трябвало да се грижи за нея. Ама че изненада. И през ум не ми е минавало, че е женен. Представи си само — Боб Бандолайър с жена. Невероятно.
— Закъсняваше, понеже жена му е болна?
— Изпусна два цели дни почти. Казах на Боб, че не може да прави такива неща, а той ми надрънка куп глупости как бил по-добър управител за два часа, отколкото друг би бил за осем, или някакви подобни нелепости, така че аз най-сетне го уволних. Нямах избор — той разпери ръце с длани нагоре. — Не си гледаше работата. Незаменим беше, но ме постави в невъзможна ситуация. Така че му духнах под опашката — той напъха ръце в джобовете и опъна назад рамене по начина, по който и двамата с Джон правеха. — Както и да е, след две седмици пак го назначих. Докато Боб го нямаше, нещата не вървяха. Например, настана страхотна бъркотия с поръчките за месо.
— Какво стана с жена му? — попита Джон.
— Умря — по времето, докато беше уволнен. Дики Ламбърт ми каза, изчовъркал го някак си от него. На мене той никога не би ми казал.
— Кога се случи всичко това?
Ралф поклати глава, настойчивостта ми му се виждаше забавна.
— Ей, не мога всичко да помня. Някъде в началото на петдесетте.
— Когато намерихте Джеймс Тредуел убит в стаята си, Бандолайър ли уреждаше формалностите?
Ралф зяпна и примигна срещу ми.
— Ами не. Помня, че ми се щеше именно той да урежда формалностите, защото бях преместил Дики в дневната смяна, но него хич не го биваше.
— Значи си уволнил Боб някъде по времето на убийствата.
— Е, да, ама — той ми отправи остър, невярващ поглед, после затръска глава. — Не, не, не може да бъде. Говорим за Боб Бандолайър — този праволинеен тип, който организираше молитвени събрания.
Спомних си нещо, което Том Пасмор ми беше казал.
— Имаше ли деца той? Може би син?
— Господи, надявам се, че не — Ралф се усмихна при мисълта, че Боб Бандолайър отглежда дете. — До утре сутрин, момчета.
Той ни махна с тромав половинчат жест и тръгна по стълбите.
Джон пожела лека нощ на баща си и се обърна към мене. Изглеждаше напрегнат и раздразнен.
— Казвай сега, какво прави цял ден?
2
— През повечето време търсех следи от Боб Бандолайър — казах.
Джон възкликна в израз на отвращение и ми посочи канапето. Без да си прави труда да ме погледне, той отиде в кухнята и се върна с чаша, до ръба пълна с лед и водка. Дойде до креслото и отпи, като ми хвърляше страшни погледи през цялото време.
— А какво прави снощи?
— Какво ти става, Джон? Не съм заслужил това.
— И аз не съм заслужил това — той отново отпи, без да сяда, докато не ми наговори всичко, което му се беше насъбрало. — Казал си на майка ми, че си професор в колеж! Какво става с тебе, да не си станал мошеник?
— Ох, Джон, Джойс Брофи ме нарече професор Андърхил, това е всичко.
Той пак ме стрелна с поглед, но най-сетне седна.
— Трябваше да разкажа на родителите си какво ли не за блестящата ти академична кариера. Не искам да мислят, че си лъжец, нали така? Така че ти си професор в Колумбийския университет, имаш четири книги. Родителите ми се гордият, че познавам светило като тебе.
— Е, не трябваше толкова да се престараваш.
Джон махна с ръка.
— Знаеш ли какво ми каза тя? Майка ми?
Поклатих глава.
— Каза, че някой ден ще срещна чудесна млада жена и че все още се надява да стане баба някой ден. От мене се очаква да не забравям, че съм здрав млад мъж с чудесна къща и чудесна работа.
— Е, нали утре си тръгват? Не съжаляваш, че дойдоха, нали?
— Господи, трябваше да слушам как баща ми говори за индийска теология с Алън Брукнър — той повдигна вежди и се изсмя. После изпъшка и притисна слепоочията си с ръце, сякаш се опитваше да постави в ред мислите си. — Знаеш ли каква е истината? Нямам време да дойда на себе си. Как е Алън, между другото? Намери ли му сестра?