— Подобно нещо, да. Но не знам дали съм състояние да оценявам.
Джон се оттласна от камината сякаш правеше лицева опора. Той запали лампата на крайната масичка и стаята изригна в цветовете на живота.
— Чувствах се необикновено — като цар. Като бог.
Той се завъртя и ме погледна.
— Какъв е краят на историята?
— Това е краят.
— Какво се случи, когато ги настигна?
Той се мръщеше към мене и когато заговори, смени темата.
— Мисля, че бих искал да надникна в „Грийн уоман“ утре. Искаш ли да дойдеш с мене?
— Смяташ да влезеш с взлом?
— Моят старец беше собственик на хотел — каза Джон. — Имам куп стари ключове.
4
На следващата сутрин научих, че докато бяхме говорили с Джон Рансъм за лицезрението на пронизващата живота смърт, господин и госпожа Сънчана от „Бейбъри лейн“, Елм Хил, едва не бяха загинали при пожар, причинен от газова експлозия. Припомних си варелите с пропан и се зачудих какво би могло да причини експлозията. Призляваше ми при мисълта, че може би аз съм причината. Може би лицето, което ме бе проследило до Елм Хил, е желаело толкова силно да предотврати разговора ми със старите наематели на Боб Бандолайър, че се е опитало да ги убие.
5
След закуската си с Ралф и Марджъри се бяха качили горе да стегнат багажа си за завръщане в Аризона, а Джон беше излязъл. Ралф беше оставил „Леджър“ отворен на спортните страници, които бяха изпълнени от победата с 9 на 4 от Милхейвънския отбор над „Милуоки брюърс“. Върнах вестника на първа страница и прочетох последните съобщения от „Армъри плейс“. Местни граждани и религиозни водачи бяха основали „Комитет за справедлив Милхейвън“ и изискваха стая в Кметството и секретарка.
Преподобният Климънт Муър бе обявил протестно шествие по „Илиной авеню“ в три часа след обяд. Кметът беше издал разрешение за шествието и беше наредил всички полицаи, които не бяха на смяна, да осигурят безопасността и контрола на тълпата. „Илиной авеню“ щеше да е затворено за коли от един и трийсет до пет часа.
В два абзаца на пета страница се съобщаваше, че неизвестният до този момент мъж, убит на „Ливърмор авеню“, е бил със сигурност идентифициран като Грант Хофман, 31 годишен, аспирант по религиознание в колежа „Аркхам“.
Обърнах страницата и видях малка фотография на нещо, което имаше вид на полуунищожена от пожар фермерска къща. Лявата страна на къщата беше потънала в пустиня от пепелища, от които стърчеше самотна порцеланова мивка, заобиколена от прекъснати метални тръби. Пожарът беше очернил останалата част от фасадата и беше пощадил останките от нещо, което трябва да са били подпорите на верандата. До къщата стоеше малък гараж или навес без прозорци.
Дори не я разпознах, преди да видя името Сънчана в текста под снимката. Дъхът ми спря и аз прочетох дописката.
Патрулиращ по Елм Хил полицай на име Джеръм Ходжис карал по „Бейбъри лейн“ по време на експлозията и веднага извикал пожарна от обединената служба на Елм Хил и Кралк Тауншип. Ходжис беше проникнал в къщата през прозореца на една от спалните и беше извел господин Сънчана през прозореца, носейки госпожа Сънчана на ръце. Пожарната беше дошла навреме, за да спаси част от къщата и мебелите, а семейство Сънчана бяха изписани от болницата „Уестърн Хилс“, след като прегледът установил, че нямат никакви увреждания. Никой не беше допуснал подозрителни причини за експлозията.
Отнесох вестника до телефона, намерих номера на Милхейвънското полицейско управление и поисках да говоря с инспектор Фонтейн. Телефонистката ми каза, че ще ме свърже с неговото бюро.
Не би трябвало да съм изненадан, когато той отговори, но се изненадах.
След като се представих, той попита:
— Намерихте ли нещо в архивите на Дамрош?
— Нищо особено. Ще ви ги върна.
После ми хрумна нещо.
— Нали ми казахте, че някой друг е преглеждал досието на Синята Роза?
— Ами малкото куфарче, или каквото е там, беше сложено най-отгоре върху досиетата в подземието.
— Извадихте ли нещо от досието?
— Голите снимки на Ким Бейсинджър ще ви струват допълнително.
— Просто очевидно беше, че докладите са били вързани с ластични ленти — бяха цепнати по такъв начин — но ластичните ленти ги нямаше. Та се чудех кой ли е разглеждал досието, преди аз да го преровя, опитвайки се да намеря нещо.
— Четиридесетгодишните ластични ленти не бяха вече налице. Някаква друга потресаваща информация?
Казах му, че съм ходил на Елм Хил да разговарям със Сънчана и че съм забелязал някой, който ме следи.
— Това е двойката, където имаше пожар, нали?