— Страшно момче си.
Изчакахме ги да влязат през автоматичните врати с костюмите си на великденски зайчета. Когато стъклените врати се затвориха, Джон седна до мене и свали прозореца.
— Ще ми се да счупя нещо — каза той. — За предпочитане е да е нещо голямо и хубаво.
Ралф и Марджъри вървяха колебливо към опашките пред гишетата. Ралф бръкна в един джоб с цип, извади билетите си и се наведе да издърпа куфара си към края на опашката.
— Ще се оправят — каза Джон и се облегна назад на мястото си.
Потеглих, направих кръг покрай входовете на аерогарата и излязох на пътя.
— Трябва да ти кажа какво се е случило снощи — казах. — Хората от Елм Хил, които ходих да видя, едвам не са загинали при пожар.
— О, Боже — Джон се извърна да погледне назад. — Видях те, че поглеждаш към огледалцето. Проследи ли някой до тук?
— Мисля, че не.
Той почти беше коленичил върху седалката и оглеждаше колите зад нас.
— Не виждам никакъв син лексъс, но той сигурно има повече от една кола, как мислиш?
— Дори не знам кой точно е той — казах.
— Уилям Рицман. Нали това беше името, за което ми говори снощи.
— Да, но кой е той?
Описах му какво бях прочел във вестника и му разказах за разговора си с Фонтейн.
— Писна ми от тия ченгета — Джон се намести, вдигна левия си крак на седалката и оправи ръба на зеленото си сако.
— След като се оказа, че показанията на Уолтър Драгонет били фалшиви, не мислят за нищо друго освен за това как да ме замъкнат в участъка. А поради чия небрежност беше убита тя?
Той отново издърпа сакото надолу по корема и постави лявата си ръка на облегалката на седалката. Не изпускаше от поглед колите зад нас.
— Няма да оставя Фонтейн да ми се пречка — той се извърна и ме погледна сурово. — Имаш ли все още желание да останеш и да ми помогнеш?
— Искам да намеря Боб Бандолаър.
— На мене ми трябва Уилям Рицман — каза Джон.
— Трябва да внимаваме — казах, като имах предвид просто, че не трябва да пресичаме пътя на Фонтейн.
— Искаш ли да видиш какво значи внимание? — Джон ме потупа по рамото. — Виж.
Обърнах се, той разкопча лененото сако и го повдигна от едната страна. Закривената дръжка на пистолет се подаваше от колана на панталона му.
— След като го взе от Алън, аз го сложих в трезора си. Тая сутрин ходих до банката и го извадих.
— Лоша идея — казах. — Всъщност, ужасна идея.
— Знам как да се оправям с пистолет, за Бога. А и ти също, недей да гледаш толкова укоризнено.
Опитът ми да престана да гледам толкова укоризнено, колкото се чувствах, успя поне до толкова, че той да престане да се хили.
— Какво ще правиш сега? — попита той.
— Ако мога да намеря Сънчана, бих искал да поговоря с тях. Може би ще науча повече, ако почукам на още няколко врати по Шеста южна улица.
— Няма за какво да се връщаш в Пигтаун — каза Джон.
— Помниш ли старата двойка, за която ти разказах, онези, които живеят до къщата на Бандолайър? Жената, Хана Белнап, ми каза, че късно нощем понякога вижда мъж, който седи сам в стаята.
И аз разказах реакцията на Франк Белнап при разказа на жена си, както и това, което после ми беше казал насаме.
— Рицман — каза Джон. — Той изгаря къщи.
— Чакай малко. Този военен е заплашил Белнап преди двайсет години. Фонтейн казва, че варелите с пропан не са най-безопасното нещо на света.
— Вярваш ли му?
— Не — признах. — Мисля, че някой ме е проследил до Сънчана и е решил да не позволи те да говорят с мене. Това означава, че не трябва да научаваме нищо за Боб Бандолайър.
— Ще ми се да посетя Оскар Рицман, преди да правим каквото и да било друго. Може би ще успея да изкопча нещо от него.
— Стига да не извадиш пищова.
— Ще го попитам дали има син Уилям.
7
Въпреки собствените си разумни съображения, излязох от магистралата север-юг на мястото в центъра на Милхейвън, където тя се съединява с магистралата изток-запад. Още веднъж обърнах на запад. От детелината високите квадратни форми на хотелите „Пферцхаймър“ и „Хептън“ стояха като древни монументи сред вдлъбнатините и ъглите, върховете и плочите на новите сгради на изток от Милхейвънската река.
Джон наблюдаваше назъбения хоризонт, докато завивахме надолу по отклонението към оскъдното движение на запад.
— Всички ченгета в града ще пазят демонстрантите през този следобед. Мисля, че бихме могли да разглобим „Грийн уоман“ и да я сглобим отново, без никой да забележи.
На „Тютония“ потеглих по дългия диагонал на север през участъка от долнопробни супермаркети, алеи за боулинг и закусвални.