— Групите на ветераните са за скапаните артистични натури — Рансъм отвори вратата. Когато излязох от колата, той бъркаше под закопчаното сако, за да намести джинсите си. Разкърши се леко, за да намести всичко, включително и пистолета на Алън, навярно. После опъна сакото надолу. Отново се владееше.
— Остави ме аз да действам — каза той.
8
Рансъм се гмурна през крехката пожълтяла морава на Окар Рицман, сякаш бягаше от това, което току-що ми беше казал.
На прага аз застанах до него и той ми се облещи, докато направя крачка назад. Опъна рамене и натисна звънеца. Усетих предчувствие за катастрофа. Това беше погрешен ход, от който щяха да последват ужасни неща.
— Карай кротко — казах и гърбът му отново се сгърчи.
От позицията ми едно стъпало под Джон видях само горната част на предната врата да се движи към главата на Джон.
— Мене ли търсите? — попита Рицман. Гласът му звучеше изтормозено.
— Вие ли сте Оскар Рицман?
Старецът не отговори. Той стъпи встрани и отвори напълно вратата, така че Джон трябваше да отстъпи една крачка назад. Лицето на Рицман все още не се виждаше от моето място. Носеше тъмносин анцуг с горнище с цип — подобен на костюмите на Рансъмови, но развлечен от хилядите обиколки в пералнята. Босите му крака бяха едри, квадратни и разсечени от набъбнали синкави вени.
— Бихме искали да влезем — каза Джон.
Рицман погледна през рамото на Джон и ме видя. Той наведе гюлеподобната си глава като бик.
— Какъв сте вие, бавачка на оня там ли? — каза той. — Нямам какво да ви кажа.
Джон хвана вратата и я задържа.
— По-добре ще е да не се противите, господин Рицман. По-лесно ще е за вас.
За моя изненада Рицман отстъпи назад. Джон влезе и аз го последвах във всекидневната на малката жълта къща. Рицман заобиколи една правоъгълна дървена маса и застана до една кресло. На стената имаше часовник с кукувичка, но нямаше никакви картини. Износено зелено диванче стоеше пред прозореца към кухнята. Отвъд диванчето имаше люлеещ се стол с печат, гравиран на поставката за главата над резбованите пречки.
— Тук няма друг освен мене — каза Рицман. — Не е нужно да цапате наоколо, за да се уверите.
— Трябва ни само информация — каза Джон.
— Затова ли ходите с пистолет. Трябва ви информация — страхът му беше изчезнал и аз видях същата неприязън, почти презрение, които бях усетил предишния път. Джон му беше показал дръжката на пистолета. Той седна в креслото и ни погледна твърдо.
Загледах се в печата върху люлеещия се стол. Около цифрата 25 бяха изписани думите Хартиена компания Сомил. Те бяха заобиколени от силно украсен кръг с орнаменти и заврънтулки.
— Кажете ми за „Елви“, Оскар — каза Джон. Той беше на около метър и половина от стареца.
— Много ти здраве.
— Кой го управлява? С какво се занимават?
— Нямам представа.
— Кажете ми за Уилям Рицман. Кажете ми за кръчмата „Грийн уоман“.
Съзрях пламъче в очите на стареца.
— Не съществува Уилям Рицман — каза той. Наведе се напред и събра ръце. Раменете му се изпънаха. Едрите му посинели стъпала се плъзнаха под коленете.
Джон отстъпи, бръкна под сакото и извади пистолета. Нямаше много вид на боец. Насочи го в гърдите на стареца. Рицман въздъхна и се обузда, издавайки напред горната си устна.
— Това е интересно — каза Джон. — Обяснете ми.
— Какво да обяснявам? Ако е имало лице с такова име, мъртво е — Рицман погледна право в дулото на пистолета. Той бавно и внимателно премести краката си напред, така че най-сетне само подутите насинени пети докосваха пода, а късите криви пръсти сочеха нагоре.
— Мъртъв е — каза Джон.
Рицман свали очи от пистолета и погледна Джон в лицето. Не изглеждаше вече нито ядосан, нито уплашен.
— Хора като вас трябва да си стоят на „Ливърмор“, където им е мястото.
Джон наведе пистолета.
— А какво ще кажете за „Грийн уоман“?
— Било е доста съмнително място, предполагам — Рицман отново прибра краката си и се изправи. — Но нямам особено желание да говоря за него — Джон вдигна пистолета на равнището на кръста му и го насочи в корема му. — Нямам желание да говоря за каквото и да било с вас двамата — Рицман пристъпи и Джон направи крачка назад. — Ти няма да ме застреляш, лайно с лайно.
Той пристъпи още напред. Джон вдигна нагоре пистолета и от дулото му изригна жалък блясък. Звуковата вълна халоса ушите ми. Чист бял дим висеше между Джон и Оскар Рицман. Очаквах Рицман да се строполи, но той остана неподвижен, вторачен в пистолета. После бавно се извъртя да погледне зад себе си. На стената над креслото имаше дупка с размера на топка за голф.