— Толкова ли те разтресе — след четиридесет години?
— Ти не разбираш — той взе чашата си и изпи половината уиски. — Това, което беше започнал той, можеше да го завърши само той.
Помислих си за Ейприл Рансъм и нейния ръкопис.
Той се взираше в мене с червени очи.
— Цялата тая музика, която той би направил, никой друг не можеше да я направи. Трябваше да стоя до него, да слушам нещата, които той щеше да направи. Това момче ми беше като син, разбираш ли? Аз свиря с много пианисти и някои от тях са велики, но никой от тях не е израснал под крилото ми като Джеймс — той допи уискито и тропна с чашата по масата. Погледът му се плъзна към дървената кутия, после отново към мене. — Джеймс свиреше толкова хубаво — но ти никога не си го чувал, ти не знаеш.
— Бих искал да съм го чувал.
— Джеймс беше като Чанк Джоунс или Томи, а никой освен мене не го е слушал.
— Искаш да кажеш, че е бил като тебе.
Червените очи ме погледнаха от огромна дълбочина. После той кимна.
— Бих искал да мога да отида в Ница с него. Бих искал да мога отново да виждам през неговите очи.
Той си наля още един пръст уиски в чашата, а аз огледах стаята. Навсякъде имаше дребни признаци на безредие — телескопът вирнат диво нагоре, касети и дискове, разпилени по пода пред лавиците, опаковки на плочи покриваха осмоъгълната маса. Петна от пепел зацапваха набръчканите килимчета.
Музиката спря и той вдигна поглед към грамофона.
— Ако поискаш да слушаш нещо, сложи си сам. Ей-сега ще се върна.
Гленрой дръпна към себе си кутията и аз казах:
— Можеш да правиш каквото искаш. Това е твой дом.
Той присви рамене и отвори капака. Две двуграмови бутилчици, едната полупълна, а другата празна, лежаха в кръгла вдлъбнатина от едната страна. До тях лежеше къса бяла сламка. В средата на кутията върху пласт от изронени люспи имаше кесийка, пълна с пъпки на марихуана. Имаше множество различни видове цигарена хартия. Гленрой отвори капака на огледалцето, взе бутилчицата, отвъртя капачето и оформи две солидни купчинки върху огледалцето. С дългата лъжичка, закрепена към капачето, той ги подреди в две неравни редици. Постави сламката в една от ноздрите си и засмука едната редица. После направи същото с другата ноздра.
— Друсаш ли се?
— Вече не.
Той завинти капачето върху бутилчицата и я върна във вдлъбнатината на кутията.
— Опитвах се да вляза във връзка с Били, но не го намирам на никоя от явките му. Искам да си взема малко за пътуването, нали разбираш.
Гленрой избърса с пръст белите петна по огледалцето, разтърка венците си и затвори кутията и огледалцето. Той за пръв път ме погледна донякъде приятелски и отново погледна кутията.
— Били ще направи добре да се появи до утре, човече.
Той се облегна назад, обърсвайки пръста под ноздрите си.
— Том смърка ли кокаин? — попитах.
Той ми се ухили подигравателно.
— Том май нищо не смърка вече. Тоя мошеник дори почти не пие. Държи се като че ли смуче денем и нощем, но само го наблюдавай. Той само близва и това е всичко. Това е. Чуден човек. Има вид като че ли дреме, но знаеш ли какво прави? Тоя човек работи.
— Забелязах това оная вечер — казах. — Вися над една чаша цяла нощ.
— Много е потаен — Брейкстоун се изправи и отиде до грамофона. Махна плочата на Айк Куебек, взе пластмасовия вътрешен плик и я пъхна вътре.
— Дюк, искам малко Дюк.
Тръгна покрай лавиците, прокарвайки ръка по албумите, после извади плоча на Елингтън. Със същата недодялана деликатност той постави плочата на грамофона. После намали звука.
— Предполагам, че не си дошъл да ми слушаш записите.
— Не — казах. — Дойдох да ти кажа кой е убил Джеймс Тредуел.
— Намерил си оня кучка! — лицето му светна. Той отново седна на стола си, извади димящата цигара от пепелника и ме погледна примижал през дима. — Разкажи ми.
— Ако Боб Бандолайър дойдеше късно през нощта в стаята на Джеймс, Джеймс би ли го пуснал?
Кимвайки, той каза:
— Разбира се.
— А ако Бандолайър е искал да влезе без чукане, той просто би могъл да се вмъкне.
Очите му се разшириха.
— Какви ми ги разправяш?
— Гленрой, Бандолайър е убил Джеймс Тредуел. Както и жената, и Монти Лиланд, и Стенмиц. Жена му е умирала, понеже той я е пребил, докато изпадне в кома, и той се е ядосал, понеже Рансъм го уволнява, когато му е трябвало време, за да се грижи за нея. Избил ги е, за да съсипе хотела.