— Искаш да кажеш, че Боб е изтрепал всички тия хора, а после просто се е върнал, като че ли нищо не е станало.
— Точно така — казах му това, което бях научил от Тереза Сънчана и го наблюдавах как ще го приеме.
Когато свърших, той попита:
— Рози ли?
— Рози.
— Не знам дали ще мога да го повярвам — Брейкстоун поклати глава, усмихнат. — Виждах Боб Бандолайър всеки ден, почти всеки ден, когато си бях тук. Беше жалко копеле, но като се изключи това беше нормален, не знам дали ме разбираш.
— Ти знаеше ли, че има жена и син?
— За пръв път чувам.
Замълчахме. Гленрой ме гледаше втренчено, поклащайки глава отвреме-навреме. Един-два пъти той отвори уста и пак я затвори, без да казва нищо.
— Боб Бандолайър — каза той, но не на мене. Накрая каза — И тази жена го е чувала да излиза всяка нощ, когато е имало убийство?
— Всяка нощ.
— Знаеш ли, би могъл да го направи. Знам, че не даваше пукната пара за когото и да било освен себе си — той ми се намръщи.
Гленрой си променяше мнението, в което бе вярвал твърдо в продължение на четиридесет години.
— Той беше от оня вид мъже, дето бият жените си, така е — той ме погледна остро. — Така мисля, на него би му харесвало жена му да е безпомощна. Да не ходи наоколо и да му обърква реда. Такъв като него, да, би го правил.
Той замълча за още няколко секунди, после стана, отдалечи се на две крачки, обърна се и отново седна.
— Няма начин да се докаже това, нали?
— Мисля, че няма. Но той е бил Синята Роза.
— Дяволска работа — той ми се усмихна. — Започвам да вярвам. Джеймс сигурно не е знаел, че Боб е уволнен. И аз не знаех в продължение на може би една седмица, докато не попитах една от камериерките къде е. Знаеш ли, не откриха дори далаверата му с месото — върна се навреме, за да се прехвърли пак в „Айдахо“.
— Като стана дума за месо — казах аз и го попитах дали е чул за Франки Уолдо.
— По-добре да не говорим за това. Сигурно Франки е сбъркал стъпката.
— Има вид на убийство на мафията.
— Да, може би идеята е била да изглежда така — той се поколеба, после реши да не казва повече.
— Мислиш, че е свързано с Били Риц?
— Франки просто е сбъркал стъпката, това е. Оня ден като го видяхме, той беше много разтревожен.
— Но Били Риц го успокои, че всичко ще е наред.
— Така изглеждаше, нали? Но това не би трябвало да сме го видели. Ако не си на пътя на Били, всичко е наред. Някой ден ще забодат някого като убиец на Уолдо.
— Пол Фонтейн има много арести зад гърба си.
— И още как. Може би много скоро ще хване и убиеца на жената на приятеля ти — на лицето му имаше странна усмивка.
— Аз имам нещо на ум по тоя въпрос — казах.
Гленрой отказа да говори повече. Той отново хвърляше погледи към кутията си и аз си тръгнах след няколко минути.
17
Чиновникът ме попита дали Гленрой се чувства по-добре и когато му отговорих, че според мене е по-добре, той каза:
— Ще пусне ли утре камериерките да влязат?
— Съмнявам се — казах и отидох пак на обществения телефон. Докато набирах, чух как въздиша.
След двайсет минути паркирах пред къщата на Том Пасмор на „Ийстърн шор драйв“. Том беше още в леглото, когато му позвъних, но ми каза, че ще е станал, докато стигна до него.
По телефона го бях попитал дали би искал да знае името на Синята Роза.
— Това заслужава една хубава закуска — каза ми той.
Стомахът ми изкъркори в момента, в който Том отвори вратата и той каза:
— Ако не можеш да се контролираш по-добре, веднага отивай в кухнята.
Той изглеждаше в пълен блясък с бяла копринена роба, която се спускаше до чифт черни пантофи. Под робата се виждаше розова риза и виненочервена вратовръзка. Очите му бяха ясни и живи.
Миризмата на храна ме удари в носа, още щом стигнах до масата и устата ми се напълни със слюнка. Влязох в кухнята. В отделни тигани на два газови котлона на печката имаше парченца шунка, домати и много бяло сирене върху неправилни кръгове от яйца. Върху плота имаше две чинии и от тостера изскочиха четири кафяви филии хляб. Усетих миризмата на кафе.
Том се втурна след мене, грабна лъжица и внимателно я подпъхна под всеки от омлетите.
— Сложи си масло върху хляба, ако искаш, а аз ще се погрижа за тия неща. Ще са готови след минута.
Взех горещите препечени филийки, сложих по две на всяка чиния и ги намазах с масло. Чух единия от омлетите да плясва в тигана и като погледнах странишком, видях Том да сгъва краищата на втория, да го подхвърля във въздуха и да го улавя с тигана.
— Като живееш сам, научаваш се да се развличаш — каза той и ги изсипа в чиниите.