Той извади някакъв указател от едно чекмедже и започна да търси кодовете за Охайо. Аз отидох в коридора, отворих вратата към тъмна стая, влязох и светнах лампата. На нощното шкафче до спалнята имаше телефон.
— Успех! — извика Том. — Вдигни телефона.
Вдигнах слушалката до ухото и чух музикалното плинк, плинк, плинк на набирането. Телефонът на Ледъруд звънна три пъти, след което една жена го вдигна и каза „Ало?“ С треперлив глас.
— С госпожа Джудит Ледъруд ли говоря? — попита Том.
— Да, с нея — каза треперливият глас. Тя беше леко обезпокоена от официално звучащия глас, който излизаше от устата на Том.
— Госпожо Ледъруд, тук е Хенри Бел от Застрахователната компания на Средните Щати. Аз съм в нашия милхейвънски офис и ви уверявам, че не се опитвам да ви продам застраховка. Имаме да заплатим застраховка живот от десет хиляди долара и се опитваме да намерим наследника, който ще я получи. Нашите агенти са установили, че последният известен адрес на наследника е при вас и вашия съпруг.
— Някой е оставил пари на сина ми?
— Името на плодоползвателя, поне както е изписано на полицата пред мене, е Фийлдинг Бандолайър. Вие осиновили ли сте Фийлдинг Бандолайър?
— О не, не сме го осиновявали. Фий беше дете на сестра ми.
— Бихте ли могли да ни кажете сегашното местоживеене на Фийлдинг Бандолайър, госпожо?
— Ох, знам какво се е случило — каза тя. — Сигурно Боб е умрял. Боб Бандолайър, бащата на Фий. Той ли е оставил парите на Фий?
— Роберт Бандолайър имаше застраховка при нас, точно така. Той е бил баща на въпросното лице, така ли?
— Ами да, беше. Как е умрял Боб? Позволено ли е да ми кажете?
— Сърдечен удар, за жалост. Бяхте ли близки?
Тя се изсмя стреснато.
— О боже, не. Никога не сме били близки с Боб Бандолайър. Почти не сме го виждали след сватбата.
— Казахте, че Фий Бандолайър не живее вече на вашия адрес?
— Ами не — каза тя. — Тук живеят само пенсионери. Само пет-шест от нас имат собствени телефони. Другите дори не биха знаели какво да правят с телефон.
— Разбирам. Имате ли настоящия адрес на плодоползвателя?
— Не, нямам го.
— Колко време живя той с вас, госпожо?
— По-малко от година. След като забременях с моя Джими, Фий отиде да живее при брат ми Ханк. Ханк и жена му, зълва ми Уилда. Те имаха много хубава къща в Танджънт, на стотина километра на изток от тук. Бяха много добри хора и Фий живя с тях, докато завърши гимназията.
— Бихте ли могли да ми услужите с телефона на брат си?
— Ханк и Уилда починаха преди две години — тя замълча за около петнайсет секунди. — Ужасно беше. Все още не мога да мисля за това.
— Не са ли починали от естествена смърт? — долових подтиснатата възбуда в гласа му.
— Летяха с „Пан Ам“ — 103 полет, дето избухна във въздуха. Над Локърби, Шотландия. Предполагам, че са им сложили там някакъв хубав паметник, с имената на брат ми и Уилда на някаква плака. Бих отишла да го видя, но не съм много добре с придвижването напоследък, трябва да се подпирам и така нататък. — Настъпи още една дълга пауза. — Беше ужасно, ужасно.
— Моите съболезнования — това, което на нея навярно й прозвуча като съчувствие, на мене ми прозвуча като разочарование. — Казахте, че племенникът ви е завършил средното си образование в Танджънт?
— О, да. Ханк винаги казваше, че Фий е добър ученик. Ханк беше заместник-директор на училището, разбирате ли?
— Ако племенникът ви е продължил в колеж, бихме могли да получим адреса му от списъка на завършилите колежа.
— Това беше голямото разочарование на Ханк. Фий отиде в армията веднага щом се дипломира. Дори не беше казал на никого до деня, в който трябваше да постъпи.
— Коя година е било това?
— Шестдесет и първа. Така че всички си помислихме, че сигурно е отишъл във Виетнам. Но разбира се, не знаехме със сигурност.
— Той не е казал на брат ви къде са го изпратили?
— Не му каза абсолютно нищо. Но това не е всичко! Брат ми му писа до там, където той беше казал, че отива за предварителна подготовка. Във Форт Сил, струва ми се. Но всичките му писма се връщаха. Казваха, че нямат войник Фийлдинг Бандолайър. Беше като да се сблъскаш с каменна стена.
— Племенникът ви създаваше ли проблеми, госпожо?
— Не искам да отговарям. Нужно ли е да знаете такива неща?
— Има едно специфично условие в застраховката на господин Бандолайър, което би могло да влезе в действие. То му позволяваше да внася по-малки вноски. Условието е, че изплащането на застраховката губи сила, ако плодоползвателят, тук чета направо от документа, е въдворен в каквато и да било поправителна институция, на свобода е под гаранция или пък е в клиника за душевно болни по времето на смъртта на собственика на застраховката. Както ви казах, това условие рядко влиза в сила, както можете да си представите, но ние трябва да направим необходимите проучвания по този въпрос, преди да се осъществи заплащането.