Той ме наблюдаваше с престорено безразличие — отново и отново обяснявах, че земята е плоска.
— След това откарваш колата до Алън и я слагаш в гаража му. Знаел си, че няма да я види — Алън въобще не излиза от къщи. Почистил си всички очевидни петна от кръв. Доколкото знаеш, би могъл да държиш колата там вечно и никой никога няма да я намери. Но след това ме докара тук, за да размътиш водата, като се погрижиш всички да си мислят за старите убийства на Синята Роза. Аз започнах да прекарвам част от времето си у Алън, така че гаражът е вече опасен. Трябвало е да преместиш мерцедеса. Това, което правиш, е следното: намираш гараж извън града, оставяш колата за общ преглед и добро почистване и просто я оставяш там за една седмица.
— Все още ли обсъждаме хипотези?
— Ти ми кажи, Джон. Бих искал да знам истината.
— Предполагам, че аз съм убил Грант Хофман. Предполагам, че съм отишъл в болницата и съм убил Ейприл.
— Не би могъл да я оставиш да излезе от комата, нали?
— Ами Грант? — той се опитваше да остане спокоен, но лицето му беше цялото на червени и бели петна.
— Искал си да създадеш система. Искал си аз и ченгетата да си помислим, че Синята Роза се е върнал и работи. Избрал си човек, който би останал неидентифициран завинаги, ако не е носел старото спортно сако на тъста ти. Дори когато видяхме тялото, ти все още настояваше, че бил скитник.
Джон ритмично стискаше и отпускаше челюстите си.
— Не ми беше трудно да си помисля, че си ме повикал просто, за да ме използваш.
— Ти току-що се превърна в бреме — ако говориш с някого, можеш да ги убедиш, че лайняната ти история е истина. Качвай се и си стягай багажа, Тим.
Той започна да се изправя и аз казах:
— Какво ще стане, ако полицията отиде в Пърдъм, Джон? В Пърдъм ли закара колата?
— По дяволите — каза той и се втурна към мене.
Беше върху мене, преди да успея да го спра. От него се изливаха миризми на пот и алкохол. Ударих го в корема, той изпъшка и ме отскубна от камината. Ръцете му се сключиха около кръста ми. Чувствах, че се опитва да ме смаже до смърт. Ударих главата му два-три пъти, след това го хванах под брадичката и се опитах да го отблъсна. Боричкахме се напред-назад, люлеейки се между камината и канапето. Фраснах месестата му брадичка и той отпусна ръце и залитна назад. Ударих го още веднъж в шкембето. Джон се хвана за корема и отстъпи, гледайки ме зверски.
— Ти си я убил — успях да кажа.
Той се втурна към мене и аз сложих ръце на раменете му и се опитах да го бутна настрани. Джон се напъха под мене, обхвана ме през кръста с дясната си ръка и ме дръпна под мишницата си. Заблъска ме с глава като с воденичен камък. Грабнах месинговата плоча от камината и го заудрях по врата с нея. Рансъм ме блъсна назад с цялата си сила. Краката ми изчезнаха под мене и аз се приземих на мраморната площадка пред камината така болезнено, че наистина видях звезди. Рансъм се протегна диво към главата ми, постави ръка на лицето ми и се придърпа върху гърдите ми. И двете му ръце се сключиха около врата ми. Халосах го с плочата отстрани по главата. Държах наградата по такъв начин, че не можех да използвам ръба, а само плоската страна. Ударих го с плочата още веднъж. От гърлото ми излезе дрезгаво хриптене и аз едва почуках с плочата отстрани по главата му. Мускулите ми се втечниха. Използвах последните си сили да фрасна отново металната плоча в главата му.
Хватката на Джон върху гърлото ми омекна. Цялото напрежение в тялото му се стопи. Беше огромна, отпусната тежест, която ме притискаше. Гърдите му се повдигаха задъхано. Задушени, свистящи звуци излизаха от устата ми. След миг осъзнах, че той не умира върху ми. Плачеше. Изпълзях изпод него и легнах задъхан върху мокета. Разгърнах пръстите си от плочата. Джон се сви като ембрион и продължи да плаче, скрил глава в сгънатите си като палатка ръце.
След известно време аз се изправих, минах по мраморната площадка и се облегнах на камината. Не се бяхме били повече от едва-две минути. Някой ме беше блъскал с бейзболна топка по ръцете, по гърба, по краката, по гърдите и по главата. Все още усещах ръцете на Рансъм около врата си.