— О, господи! — тя повтори и потрети. След това започна да плаче тихичко, без да се помръдва. Извадих хартиена кърпичка от кутията на тоалетката, подадох й я и тя започна да бърше очите си. — Така че няма да има никакъв проблем с парите — казах.
Аз печеля неприлично много пари от писането — е, не колкото Сидни Шелдън или Том Кланси, но доста все пак, проблем, който обсъждам само с менажера и счетоводителя си. Нямам семейство и нямам за кого да харча, освен за себе си. Направих това, което бях решил да направя още в самолета, в случай че със сигурност науча, че Фий Бандолайър беше станал Франклин Бачълър — извадих чековата си книжка от куфара и написах чек за пет хиляди.
— В момента мога да ви дам личен чек — казах. — Не е съвсем редно, но няма защо да ви карам да чакате нашето счетоводство да обработи всички документи, аз ще получа парите си от господин Бел.
— О, чудесно — каза тя. — Не съм и сънувала — знаете ли, това, което ме прави толкова щастлива е, че Фий…
— И аз съм щастлив заради вас. — Сложих чека в ръката й. Тя го стисна заедно с кърпичката и отново изтри очите си.
— Джуди! — в стаята нахлу мъж в тесен лъскав костюм. — Извинявай, че не успях да дойда веднага, но ме задържаха на телефона. Добре ли си?
Преди тя да отговори, той се извърна бурно към мене.
— Бил Бакстър. Отговарям за счетоводството. Кой сте вие и какво правите тук?
Изправих се и му казах името си.
— Ако госпожа Ледъруд ви е казала за нашия предишен разговор…
— И още как, така че омитайте се от тук незабавно. Идвате с мене в офиса ми и аз ще повикам полиция.
— Господин Бакстър, този човек…
— Този човек е мошеник — каза Бакстър. Той ме сграбчи за рамото.
— Дойдох да дам на госпожа Ледъруд един чек — казах. — Това са парите от една малка застраховка живот.
— Той ми даде чек, наистина ми даде — каза Джуди Ледъруд. Тя го отдели от кърпичката си и го размаха към Бакстър.
Той грабна чека, погледна в мене, после отново в чека, после отново в мене.
— Това е личен чек.
— Не виждам защо госпожа Ледъруд трябва да чака два-три месеца, докато счетоводството ни изплати сумата — казах и повторих твърдението си, че парите ще ми бъдат върнати.
Бакстър отпусна ръце. Над главата му плуваше почти осезаема питанка.
— Това е безсмислица. Чекът ви е от Ню Йоркска банка.
— Аз се занимавам с трудните случаи в моята копания. Бях в Милхейвън, когато изникна проблемът с госпожа Ледъруд.
— Той ми каза за моя племенник — Фий е бил майор във Виетнам.
— От Специалните части — казах. — Той има забележителна кариера.
Бакстър отново се взря в чека.
— Мисля, че ще използвам телефона ти да се обадим в компанията на господин Андърхил.
— Защо не се обидите в банката да проверите дали чекът има покритие? — попитах. — Не е ли това най-важното?
— Вие лично ли й давате тези пари?
— Ако искате, така го кажете.
Бакстър сумтя известно време, после вдигна телефона и поиска справка в Ню Йорк. Той прокара връзката през телефонната централа на дома и поиска да го свържат с управителя на моя клон. Той говори дълго, без да стигне до никъде, и най-сетне каза:
— В ръката ми е чек за пет хиляди, който този човек е дал на една от нашите обитателки. Искам да съм сигурен, че чекът има покритие.
Настъпи дълга пауза. Лицето на Бакстър почервеня.
— Знаех си, че трябва да повикам Джими — каза Джуди Ледъруд.
— Добре — каза Бастър. — Благодаря. Аз лично ще депозирам чека днес следобед.
Той затвори и се вгледа в мене, преди да върне чека на Джуди. Питанката все още висеше над челото му.
— Джуди, ти току-що получи пет хиляди долара, но все още не знам защо. Когато говори най-напред с тази застрахователна компания, казаха ли ти каква сума би трябвало да получиш?
— Пет хиляди — каза тя с едно допълнително притрепване в гласа си.
— Ще изпратя господин Андълхил до вратата — той излезе в коридора и ме изчака да го последвам.
Казах довиждане на Джуди Ледъруд и излязох след Бакстър. Той се разбърза към сините врати и към изхода, като ми отправяше остри въпросителни погледи. Жената на гишето ми махна за довиждане. Щом се озовахме навън, Бакстър извади ръцете от джобовете на лъскавия си костюм.
— Бихте ли могъл да обясните какво направихте току-що?
— Дадох й чек за пет хиляди долара.
— Но вие не работите в застрахователна компания.
— Историята е малко по-сложна.
— Наистина ли племенникът й е бил майор от Зелените барети?
Кимнах.
— От него ли идват парите?
— Би могло да се каже, че той е задължен на много хора.